Определение №610/13.11.2020 по дело №2883/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Нормите на Закона за международния търговски арбитраж или тези на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, приета на 17.12.1958г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Пленума на НС от 08.07.1961г. /Изв., бр. 57 от 18.07.1961г./, досежно влизането в сила и допускане на изпълнението се прилагат спрямо арбитражно решение, постановено от Международен арбитражен съд със седалище на институцията /мястото на нейната регистрация/ в чужбина в арбитражно производство, проведено на територията на РБългария при изрична уговорка, че мястото на арбитража е в [населено място]?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА НЕДКОВА, АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2883 по описа за 2019г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК, ал. 1 и ал. 2.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Енергийна финансова група“ АД /в неплатежоспособност/, [населено място] чрез синдика И. В. В. срещу решение № 1954 от 30.07.2019г. по т. дело № 6326/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение от 13.07.2018г. по т. дело № 2631/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав и „Енергийна финансова група“ АД /в открито производство по несъстоятелност/ е осъдено да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД сумата 59 020,84 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от „Енергийна финансова група“ АД срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД обективно съединени искове за присъждане на сумата 2 884 587,17 лв., представляваща задължение по фактури № 000170/10.09.2012г. и № 000185/31.10.2012г., цедирана по договор за прехвърляне на вземания от 28.01.2013г., и на сумата 880 816,79 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2014г. до 01.09.2017г., и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 59 020,84 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

Мотиви

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като поддържа и становище, че решението е очевидно неправилно:

1. Нормите на Закона за международния търговски арбитраж и тези на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, приета на 17.12.1958г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Пленума на НС от 08.07.1961г. /Изв., бр. 57 от 18.07.1961г./, съгласно изричното препращане по чл. 51 ЗМТА, ал. 2 и 3, досежно влизането в сила и допускане изпълнението прилагат ли се спрямо арбитражните решения, постановени от Международен арбитражен съд със седалище на администрацията му извън територията на РБългария в арбитражни производства, провеждани на територията на РБългария при прилагане на българското законодателство? – противоречие с решение № 162а/25.10.2010г. по т. д. № 993/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 91/26.07.2019г. по т. д. № 251/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 145/05.01.2015г. по т. д. № 615/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

2. Притежава ли влязлото в сила по смисъла на чл. 41, ал. 3 ЗМТА арбитражно решение сила на пресъдено нещо за страните в арбитражното производство и техните партикуларни правоприемници, която има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи ли на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение? – противоречие с решение № 151/19.06.2012г. по гр. д. № 553/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 215/04.02.2016г. по т. д. № 1989/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 10/27.06.2017г. по т. д. № 1077/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

3. Разпростира ли се силата на пресъдено нещо върху всички съдебно установени общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/? – противоречие с решение № 115 по т. д. № 883/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Какъв е характерът на сключения договор № I-455-05/31.01.2005г., респ. кой е приложимият закон, уреждащ отношенията между страните?

След като документацията във връзка с възлагането на обществена поръчка за избор на „архитект-инженер по програмата за финансиране и строителство на АЕЦ Белене“ включва в себе си формуляр за новационно споразумение /приложение Е-4 от тръжната документация/, представлява ли нарушение на чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./ подписването на подобно споразумение?

Следва ли апелативният съд да разгледа и обсъди в мотивите на решението представени допълнително доказателства, които са били предоставени от страната непосредствено след възникването им и преди постановяване на съдебното решение?

4. След като липсва възражение във връзка с представени уведомления по реда на чл. 99 ЗЗД и в същото време длъжникът признава и осчетоводява задължението към новия кредитор и погасява чрез прихващане по-голямата част от задължението, следва ли да се приеме, че е признато качеството „кредитор“ на цесионера, придобил права на годно основание във връзка с действителни договорни отношения? – касаторът поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

5. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като противоречи на влязло в сила арбитражно решение, постановено от Арбитражен съд при Международната търговска камара, Париж, което със сила на пресъдено нещо решава съществени правопораждащи факти относно правния спор, с който е сезиран българският съд. Излага доводи, че процедурата за екзекватура не се прилага за посоченото арбитражно решение.

Ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрист С. К. Каладажиев оспорва касационната жалба и изразява становище за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поддържа, че първият правен въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Решение № 162а/25.10.2010г. по т. д. № 993/2009г. на ВКС, ТК, 2 т. о. е неотносимо, тъй като въззивният съд освен довода, че не са ангажирани доказателства за признаване и допускане на изпълнение на арбитражното решение, е приел също, че липсва установен идентитет в предмета на двете дела. В решение № 91/26.07.2019г. по т. д. № 251/2019г. на ВКС, ТК, 2 т. о. изрично е посочено, че с процесната арбитражна клауза, предвиждаща място на арбитраж в [населено място], страните са подчинили арбитражното решение на ЗМТА. В обжалваното решение не са изложени мотиви за неприлагане разпоредбите на ЗМТА, поради което въпросът е неотносим.

По отношение на втория правен въпрос ответникът твърди, че е решен безпротиворечиво съгласно решение № 131/05.06.2012г. по гр. д. № 1000/2011г. на ВКС, ГК, 3 г. о. Въпросът за характера на договора е зададен прекалено общо и без връзка с конкретен процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора. Въпросът за приложимия закон, уреждащ отношенията между страните по договор № I-455-05/31.01.2005г. въобще не е разглеждан от въззивния съд, тъй като е извън предмета на делото. По въпроса „следва ли апелативният съд да разгледа и обсъди в мотивите на решението представени допълнително доказателства, които са били предоставени от страната непосредствено след възникването им и преди постановяване на съдебното решение“ липсва твърдяното нарушение с оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК.

По отношение на въпроса, за който касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, ответникът поддържа, че липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или осъвременяване с оглед изменение на законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.

Ответникът релевира доводи за липса на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като арбитражното решение е постановено с участието на други страни, по други искове, сумите по процесните две фактури не са включени в предмета на арбитражното дело, поради което правопораждащите факти относно правния спор по настоящото дело не са решени със сила на пресъдено нещо.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е установил, че с Договор за продажба на вземания от 25.01.2013г. „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД в качеството си на цедент е прехвърлило на цесионера „Енергийна финансова група“ АД свои вземания към „Национална електрическа компания“ ЕАД за извършени консултантски услуги по Договор № И-455-05 от 31.01.2005г., сключен между ответника и праводателя на цедента, по 11 бр. фактури, включително по процесните фактури № 170/10.09.2012г. и № 185/31.10.2012г, общо в размер 18 867 431.12 евро без ДДС, като е уговорено заплащане на цена, равна на размера на вземанията по график по т. 2.

С три писма от 21.06.2013г., 18.07.2013г. и 22.08.2013г. ответникът „НЕК“ ЕАД е потвърдил уведомлението за цесията по различните фактури.

С двустранно подписани протоколи за прихващане на взаимни задължения „НЕК“ ЕАД и „Енергийна финансова група“ АД са прихванали суми по фактури извън процесните.

На 31.01.2005г. между „НЕК“ ЕАД и „Парсънс Иендси Юръп Лимитед“, Великобритания след проведена обществена поръчка е сключено споразумение във връзка с програма за финансиране и изграждане на АЕЦ Белене – договор № I-455-05/31.01.2005г. за избор на архитект – инженер при изпълнение на дейностите по програмата за финансиране и изграждане на АЕЦ „Белене“, приета с протоколно решение на МС № 24/24.06.2004г. на МС. Уговорено е, че проектът следва да бъде реализиран на две фази: Фаза І – до Финансовото приключване и Фаза ІІ – до финалното приемане на проекта. Обемът на работата е посочен в приложение А, а цените и търговските условия – в Приложение В.

В деня на подписване на договора, на 31.01.2005г., е сключено споразумение за новация /допълнение № 4/, с което със съгласието на възложителя „НЕК“ ЕАД „Парсънс Иендси Юръп Лимитед“, Великобритания е прехвърлило в полза на новоучреденото дъщерно дружество „Парсънс Иендси България“ ЕООД всички права, интереси и задължения, произтичащи от договора за обществена поръчка /процесния консултантски договор/, като правоприемникът е заместил изцяло праводателя си. Въззивната инстанция е приела за ирелевантно установяването на действителните причини за заместването на изпълнителя като страна по договора за обществена поръчка по силата на споразумението за субективна новация.

Съдебният състав е обсъдил решение № 40, т. 20 от 21.10.2004г. за откриване на процесната процедура по възлагане на обществена поръчка – избор на архитект – инженер за програмата за финансиране и изграждане на АЕЦ Белене, анекс № 1 към договора І-455-05, с който са изменени графикът за натоварване на работната сила, графикът за фактуриране и разбивката на разходите и е увеличена общата стойност на договора с 2 100 300 евро до обща фиксирана сума от 18 985 185 евро, както и анекс № 2, с който е удължено времето за изпълнение и преработване на графика на фактуриране. На 01.09.2006г. „НЕК“ ЕАД и „Парсънс Иендси България“ ЕООД са подписали споразумение, с което са приели, че първата фаза – Фаза на развитие и договаряне на проекта е приключила и започва втора фаза – Фаза на изпълнение на проекта, цената на която е от 9% до 14% от общата инсталирана стойност.

С решение № 3/22.06.2007г. по ф. дело № 8777/2003г. на СГС е променено наименованието – от „Парсънс Иендси България“ ЕООД на „УорлиПарсънс Юръп Енерджи Сървисиз“ ЕООД.

На 24.01.2011г. между „УорлиПарсънс Юръп Енерджи Сървисиз“ ЕООД, „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД е подписано споразумение за прехвърляне на права и заместване в задължения, в което е посочено, че в резултат на вътрешно преструктуриране на групата дружества Уорли Парсънс е учредено ново дружество – „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД с едноличен собственик на капитала УорлиПарсънс Лимитид Австралия. С посоченото споразумение „УорлиПарсънс Юръп Енерджи Сървисиз“ ЕООД е прехвърлило всички свои права, задължения и отговорности по процесния договор на новоучреденото дружество „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД.

С писмо, заведено при ответника на 07.10.2013г., ищецът го е уведомил, че поради приетото решение на МС № 250/29.03.2012г. за прекратяване на изграждането на АЕЦ „Белене“ счита договора за развален по право поради невъзможност за изпълнение.

Въззивният съд е кредитирал изготвеното от вещо лице П. Д. заключение на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, безпристрастно и компетентно и въз основа на него е приел, че по една част от 11-те фактури, вземанията по които са цедирани, са извършени частични плащания и прихващания, друга част са изцяло погасени чрез плащане и прихващане, а друга част не са погасени.

Процесните фактури № 170/10.09.2012г. на стойност 1 439 776,80 евро с ДДС /1 199 814 евро без ДДС/ и фактура № 185/31.10.2012г. на стойност 330 062,40 евро с ДДС /275 052 евро без ДДС/ са включени в счетоводните регистри на ответника по сметка 401 „Задължение към доставчици“, като задължение към доставчик „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД. По посочените фактури не са извършвани погасявания и общият размер на неплатената сума по тях е 1 474 866 евро без ДДС, с изключение на дължимия ДДС. Сумите са включени от ответното дружество в Дневник за покупки по ДДС за 12.2012г. и са отразени в съответната Справка – декларация по ДДС, като ответникът е ползвал данъчен кредит в размер начисления по фактурите ДДС. Размерът на ДДС по процесните фактури е в общ размер 294 973,20 евро или 576 917,43 лв.; с платежно нареждане от 10.01.2013г. ответното дружество е заплатило на „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД сума в общ размер 3 452 837,53 лв. на основание: „ДДС по фактури № 129, 147, 160, 170, 185, 190, 201“, поради което е направен извод, че ДДС по процесните фактури в размер 294 973,20 евро /576 917,43 лв./ е заплатено на издателя на фактурите.

При така установената фактическа обстановка, за да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е приел, че ищецът „Енергийна финансова група“ АД не се легитимира като носител на спорното вземане, тъй като при сключване на договора за цесия от 25.01.2013г. цедентът „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД не е бил титуляр на вземането и не го е прехвърлил валидно на ищеца по делото поради това, че договорът за новация от 31.01.2005г. и последващото споразумение към него от 24.01.2011г. са нищожни поради противоречие на императивната забрана на чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./ за промяна в предмета и страните на договора за обществена поръчка.

Съдебният състав е приел, че договорът за субективна новация е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречащ на императивната разпоредба на чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./, която разпоредба в редакцията си към този момент е забранявала изрично на страните да променят и допълват договор за обществена поръчка. Ирелевантно се явява изразеното от възложителя съгласие за промяна на изпълнителя, изразено в договора за субективна новация, както и че възможността за това е била предвидена в самия договор, тъй като, тази предвидена в договора възможност е в противоречие с императивна правна норма.

Нищожността на договора за субективна новация има за последица нищожност на всички последващи споразумения, сключени във връзка с изпълнението на договора за обществена поръчка, вкл. и на споразумението от 24.01.2011г. за нова промяна на страната – „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД на мястото на „УорлиПарсънс Юръп Енерджи Сървисиз“ ЕООД. Това споразумение няма транслативен ефект – след като „УорлиПарсънс Юръп Енерджи Сървисиз“ ЕООД не е могло валидно да придобие права по силата на нищожния договор за новация, то не би могло да прехвърли валидно в полза на „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД /впоследствие праводател на ищеца/ права, задължения и отговорности.

Въззивният съд е изложил съображения, че споразумението от 24.01.2011г., с което „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД е придобило правата и задълженията на изпълнител по договора за обществена поръчка, също е нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като сключено в противоречие с действащата към този момент редакция на чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./. Посочил е, че предвидените в чл. 43, ал. 2 ЗОП /отм./ изменения в предмета на договорите за обществена поръчка се отнасят основно до възможност при наличието на строго определени от закона предпоставки за промяна в цената на услугата /в посока на нейното намаление/ и срока за изпълнение на договора, като в тях не попада възможността за промяна на страната на изпълнителя по договор за обществена поръчка.

Съдебният състав е приел за неоснователен довода на въззивника /ищец и настоящ касатор/ за приложимост на нормите на общностното право, изключващи приложението на българския Закон за обществените поръчки, по следните съображения:

1/ Липсват предпоставки за прилагане спрямо договора за новация и споразумението от 24.01.2011г. на задължителното тълкуване, изразено в Решение на Съда на ЕС по дело С-454/06, тъй като към датата на сключване на новационното споразумение – 31.01.2005г., Република България все още не е била държава-членка на ЕС. Преди датата на присъединяване българското законодателство е било в процес на хармонизация с европейското, без да има задължение за пряко прилагане на неговите норми, в какъвто смисъл е практиката на С. – § 28 от Решение от 19.06.2008г. по дело С-454/06, Решение от 27.06.2018г. по дело С-364/2017г., както и практиката на ВКС – Определение № 107/31.01.2013г. по ч.т.д.№ 29/2013г. на ВКС, ТК и Решение № 486/16.12.2011 по гр.дело № 99/2011г. на ВКС.

2/ Споразумението от 24.01.2011г. от своя страна не отговаря на трите кумулативни предпоставки, при които е допустимо замяна на изпълнител по договор за обществена поръчка при действието на Директива № 92/50 ЕИО, посочени в Решението на С. по дело С-454/06, а именно: 2.1/ Новият съдоговорител да е 100 % собственост на първоначалния – тази предпоставка не е налице поради това, че едноличен собственик на капитала на „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД към датата на сключване на споразумението – 24.01.2011г., е било „УорлиПарсънс Юръп Лимитид“, Великобритания /видно от извършената служебна справка в Търговския регистър/, не се установява да е идентично и с първия изпълнител по договора за обществена поръчка „Парсънс Иендси Юръп Лимитид“, най-малко предвид разликата в наименованията на двете дружества, така и с „УорлиПарсънс Юръп Енерджи Сървисиз“ ЕООД; 2.2/ Не е налице и втората предпоставка първоначалният съдоговорител да има контрол над новия и да му дава указания, предвид липсата на първата предпоставка, при която едноличен собственик е дружество различно от първоначалния съдоговорител; макар и двете дружества да са от една и съща група, те не отговарят на второто кумулативно изискване, наличието на което да дава възможност за извод, че првоначалният съдоговорител ще има контрол над новия и ще може да му дава указания; 3.3/ Третата предпоставка след прехвърлянето първоначалният съдоговорител да отговаря солидарно с новия изпълнител също не е налице поради това, че в споразумението от 24.01.2011г. не само, че липсва каквато и да било уговорка за солидарна отговорност на първоначалния съдоговорител с новия, но и последният със съгласието на възложителя изрично е освободен от отговорност спрямо „НЕК“ ЕАД – т. 5 от споразумението.

Въззивната инстанция е посочила, че дори и да се направи извода за приложимост на Директива № 92/50 ЕИО по отношение на сключеното споразумение от 24.01.2011г., то споразумението няма транслативен ефект в полза на проводателя на ищеца – „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД, защото неговият праводател „УорлиПарсънс Юръп Енерджи Сървисиз“ ЕООД не е придобил тези права валидно по силата на договора за субективна новация.

По отношение на Решение от 06.09.2018г. по дело № 20351 на Арбитражния съд при Международната търговска камара, Париж със страни частния праводател на въззивника „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД, в решаващата част на мотивите от което се съдържат изводи, отричащи недействителността на новационното споразумение от 31.01.2005., и че същото не е в противоречие с разпоредбите на българския закон за обществените поръчки – по-конкретно чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./ в редакцията на тази разпоредба, действаща към датата на подписване на споразумението, съдебният състав на САС е приел, че същото няма обвързващо действие за българския съд по следните аргументи:

1/ По делото не са ангажирани доказателства от страната, която се ползва от него /т. е. от въззивника, ищец/, че е признато и допуснато изпълнението му, съгласно Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, т. е. че е приключило производство по екзекватура, в което да допусне зачитането, респ. изпълнението на това арбитражно решение на територията на Република България; до приключването на това производство арбитражното решение не се ползва със силата на пресъдено нещо и изпълняемост на територията на РБ, поради което и националният съд не е обвързан с правните му последици.

2/ Липсва обективно тъждество между предмета на делата по арбитражното и по настоящото производство, липсва установен идентитет в предмета на двете дела – исковете по двете производства са предявени на различно основание и за различен период от време.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1, 2 и 3. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да уточни, конкретизира и да квалифицира правния въпрос.

Касационен въпрос

Съобразно правомощията на ВКС и т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав, счита, че първият правен въпрос, посочен от касатора в т. 1 от изложението, може да бъде конкретизиран по следния начин:

Нормите на Закона за международния търговски арбитраж или тези на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, приета на 17.12.1958г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Пленума на НС от 08.07.1961г. /Изв., бр. 57 от 18.07.1961г./, досежно влизането в сила и допускане на изпълнението се прилагат спрямо арбитражно решение, постановено от Международен арбитражен съд със седалище на институцията /мястото на нейната регистрация/ в чужбина в арбитражно производство, проведено на територията на РБългария при изрична уговорка, че мястото на арбитража е в [населено място]?

Така уточненият правен въпрос е релевантен за спора, тъй като е обосновал правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на този въпрос е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на правилното му разрешаване съобразно практиката на ВКС, обективирана в решение № 91/26.07.2019г. по т. д. № 251/2019г. на ВКС, ТК, II т. о.

Посоченият от касатора в т. 2 от изложението втори правен въпрос съобразно мотивите на въззивната инстанция в обжалвания съдебен акт е във връзка с първия правен въпрос и е обусловен от отговора по него.

Първите три, формулирани в т. 3 от изложението въпроси, не отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са правни, а фактически и зависят от конкретните доказателства и данни по делото, поради което преценката може да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК, но не и в производството по чл. 288 ГПК. По отношение на въпроса „следва ли апелативният съд да разгледа и обсъди в мотивите на решението представени допълнително доказателства, които са били предоставени от страната непосредствено след възникването им и преди постановяване на съдебното решение“ не е изпълнена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на САС поради това, че въпросът не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В настоящия случай въззивният съд като не е обсъдил установения факт, че няколко месеца след приключване на устните състезания е отхвърлен предявеният от „Национална елекрическа компания“ ЕАД срещу „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на решението на Арбитражен съд при Международната търговска камара, Париж от 06.09.2018г. по дело № 20351/МНМ с място на арбитража в [населено място], не е допуснал нарушение на константната практика на ВКС.

Въпросът, по отношение на който касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, не съответства на мотивите на въззивния съдебен акт. В обжалваното решение не е прието, че цесионерът е придобил права на годно основание, а напротив, аргументирал се е защо счита, че цедентът „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД не е бил титуляр на вземането и не го е прехвърлил валидно на ищеца „Енергийна финансова група“ АД /в неплатежоспособност/.

По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК настоящият съдебен състав счита, че преценката дали въззивното решение е правилно или неправилно следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 75 308,08 лв.

Диспозитив

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1954 от 30.07.2019г. по т. дело № 6326/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 75 308,08 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение
    Решение № 486 от 16.12.2011 г. по гр. д. № 99/2011 г.
    Следва ли да бъде допуснато изпълнението на неприсъствено решение на чуждестранен съд в случай,че ответникът по производството пред чуждестранния съд е починал,а се иска допускане на изпълнението на това решение в лицето на неговите наследници,които не са призовавани в производството пред чуждестранния съд? Когато решението на чуждестранния съд е било…
  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
    Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми