Определение №61/19.02.2021 по дело №3626/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3626 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на М. М. Б., чрез пълномощника му адвокат П. П., против решение № 903564 от 12.08.2020 г., постановено по гр.д. № 73 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 303 от 27.01.2017 г. по гр.д. № 48/2014 г. на Районен съд-Гоце Делчев за отхвърляне на предявения от М. М. Б. против И. И. Г. ревандикационен иск въз основа на наследство, възстановено право на собственост и дарение на 270/1065 ид.ч. от УПИ * в кв.24 по плана на [населено място] с площ на УПИ от * кв.м., които идеални части съответстват на площта от 270 кв.м., с която поземлен имот № * от кв.24 по плана на [населено място], целия с площ от 680 кв.м., участва в образуването на УПИ *.

И. И. Г. е подал чрез процесуалния си представител И. И. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

Мотиви

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че с решение по к.гр.д. № 152/2019 г. на ВКС, II-ро гр.о. е отменено предходно въззивно решение, като са дадени указания, че имотът, по отношение на който е възникнал спорът, е индивидуализиран в достатъчна степен и предмет на иска е предаване владението на реална част от 270 кв.м. от реституирания на ищеца земеделски имот, попадащ в урегулирания имот. Приел е за установено, че наследниците на М. А. А. са заявили за възстановяване нива от 2.000 дка в м.“К.“. С решение по гр.д. № 555/2005 г. на Районен съд-Гоце Делчев е отменен по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ частично по отношение на 0.680 дка, попадащи в няколко застроени УПИ, индивидуализирани по скици към помощен план, отказът на ОСЗГ-с.Гърмен да възстанови собствеността, тъй като тази площ не е включена в регулацията към момента на застрояването. Решението е влязло в сила на 1.02.2006 г. ОСЗ е издала решение № 2815 от 21.02.2006 г., с което е посочила, че възстановява собствеността на нива от 680 кв.м. в м.“К.“ съгласно решението на РС-Гоце Делчев. В преписката на ОСЗ-с.Гърмен се съдържа помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ от 15.12.2005 г. за установяване границите на процесния имот, който е приет по съответния ред и от съответната комисия на 5.04.2011 г. Удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ за процесния имот е издадено от община Гърмен на 8.02.2020 г. и е представено по делото, но не фигурира в реституционната преписка, а и удостоверението сочи, че от имот пл. № * от кв.24 няма свободни площи, подлежащи на възстановяване, тъй като попада в четири УПИ, застроени с жилищни сгради.

По отношение правата на ответника въззивният съд е приел, че на баща му И. И. Г. е отстъпено право на строеж с решение № 5 по протокол № 2 от 19.02.1971 г. С договор от 30.02.2002 г. общината му е прехвърлила урегулирания поземлен имот с площ 1065 кв.м. Решението на общинския съвет № 73 от 13.07.2001 г., въз основа на което е сключен договора, е отменено. С нотариален акт за покупко-продажба от 1.11.2002 г.Г. е прехвърлил на сина си ответника Г. – УПИ * е построената в него двуетажна жилищна сграда.

Въззивният съд е посочил, че в случая е допустим косвен съдебен контрол, тъй като ответникът не е бил страна в административното реституционно производство, но реституционното решение е съобразено с изискванията на закона, тъй като не са представени строителни книжа на сградата, поради което чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ е неприложим.

При така възприетите факти Окръжен съд-Благоевград е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че реституционната процедура не е завършена. Позовал се е на практиката на ВКС /решение № 206 от 18.10.2016 г. по гр.д. № 2103/2016 г., II гр.о./, че скицата към административното решение не е абсолютно необходима, когато от съдържанието на решението на ОСЗ може да се определи кой е възстановения имот. В конкретния случай съдът в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е възстановил собствеността, като е препратил към скици, които са неразделна част от решението, а във възстановителното решение ОСЗ е препратила към диспозитива на съдебното решение. С скица е отразено, че от възстановения имот № * в кв.24, 270 кв.м. попадат в УПИ *. Счел е, че е приложима практиката на ВКС по решение № 372 от 24.04.2009 г. по гр.д. № 1493/2008 г. на ВКС, IV гр.о., в което е прието, че решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, постановено по жалба срещу отказ на ПК, замества административния акт, тъй като съдът е длъжен да реши спора по същество и след произнасянето на съда, ПК няма правомощие да издава административен акт по същия въпрос. Ефектът на възстановяването настъпва по силата на съдебното решение и ново решение на административния орган, което да постановява същото, е напълно безпредметно.

С оглед извода, че ищецът е доказал, че му е възстановена спорната площ, съдът е разгледал, заявеното от ответника евентуално придобивно основание – придобивна давност въз основа на добросъвестно владение и го е приел за основателно. Счел е, че давността е започнала да тече през февруари 2006 г., когато е възстановена собствеността на ищеца. Владението на ответника, който упражнява фактическа власт върху целия УПИ от 2002 г., е добросъвестно, тъй като е основано на прехвърлителна сделка, като липсват данни да е знаел, че баща му не е собственик. Върху имота не са осъществявани действия от трети лица, създаващи съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването му.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК М. М. Б. се позовава. на основанията за допускане на касационно обжалване по евентуално чл.280, ал.1 ГПК, т.1 и т.3 по следните въпроси:

1) добросъвестен владелец ли е страна, която е знаела за придобиване на нищожно правно основание от праводателя му и за оспорване правата на праводателя му и неговите права към момента на придобиване на имота и с оглед близката роднинска връзка – баща и син, за да се ползва от кратката придобивна давност;

2) необсъждането в дълбочина, поотделно и в тяхната съвкупност на свидетелските показания, послужили като единствен мотив за приемане на осъществено давностно владение от страна на ответника, представлява ли съществено процесуално нарушение, поради което следва да се отмени, обжалваното въззивно решение. – обоснован с това, че след като въззивният съд е разгледал за пръв път евентуалното възражение, е следвало да изложи по-подробни и аналитични мотиви във връзка със свидетелските показания и тяхната връзка с останалия доказателствен материал – липсват конкретни доводи

3) за предпоставките и възможността за придобиване по давност на реална част от поземлен имот в хипотезата на чл.200 ЗУТ. – не е изследвал дали останалата част от имота може да се урегулира самостоятелно

Касационен въпрос

Преди да се произнесе налице ли са основанията, сочени от касатора, настоящият съдебен състав констатира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Преценката за допустимост на въззивното решение е обусловена от констатацията на въззивния съд, че предмет на спора е правото на собственост върху реална част от 270 кв.м., включена в УПИ * в кв.24 по плана на [населено място] и произнасянето чрез потвърждаване на първоинстанционното решение за права в съсобствеността в размер на 270/1065 ид.ч. от УПИ * в кв.24 по плана на [населено място].

Диспозитив

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 903564 от 12.08.2020 г., постановено по гр.д. № 73 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Благоевград.

В едноседмичен срок от съобщението М. М. Б. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари