Определение №60912/23.12.2021 по дело №3868/2021

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Друго

Анотация

Въпрос
Отговор
Достъпно само за нашите абонати. Влезте в профила си или вижте абонаментните планове.

7

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60911

гр. София, 23.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВ

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.№3868 по описа за 2021 г., за да се произнесе все предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№14168/11.08.2021год., подадена от К. Ц. С., чрез особените ѝ представители адв. Г. Д. и адв. Б. К. срещу решение №584 от 02.06.2021г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. №116/2021г. по описа на САС, 14 състав, с което е потвърдено решение №903831 от 14.09.2020г. на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр.д.№144/2019г., с което К. Ц. С. е осъдена да заплати на А. А. Д. сумата от 48 700лв., представляваща главница по договор за заем от 11.11.2011год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 20.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 324,67лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 28.05.2019г. до 20.06.2019г., както и разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от лигитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване. Посочва в изложението си следните въпроси от значение за изхода на спора, които смята, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а също така и, че са от значение за точното прилагане на закона: 1. Следва ли въззивният да извърши самостоятелна преценка на целия фактически и доказателствен материал по делото и да формира свои собствени фактически и правни изводи? 2. При иск с правно основание чл. 240 ЗЗД какви са елементите на фактическия състав, които следва да бъдат установени в процеса, чия е доказателствената тежест за тяхното установяване и може ли да се презюмира, че при предаване на паричната сума, е налице заемно правоотношение? и 3.При наличие на доказателства за евентуалното признаване на дълга как следва да се преценява същото? Посочва, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с т.19 от ТР№1/04.01.2001год. по т.дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС, с решение №72/15.07.2016год., по гр.дело №290/2016год. на ВКС, ІІ г.о., с решение №169/02.10.2017год. по т.дело №1672/2016год. на ВКС, І т.о., решение №8/15.02.2019год. по гр.дело №1953/2018год. на ВКС, ІІІ г.о., решение №155/18.12.2017год. по т.дело №2382/2016год. ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари