Определение №60888/14.12.2021 по дело №2238/2021

    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

    Класификация

    • Вид съдебен акт: Предстои добавяне
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати. Влезте в профила си или вижте абонаментните планове.

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60888

    ГР. София, 14 декември 2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.11.21 г. в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    ТАНЯ ОРЕШАРОВА

    Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2238/21 г., за да се произнесе, намира следното:

    Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

    ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности” – МВР срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №5799/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Б. Л. срещу касатора искове по чл.422 ГПК, вр. с чл.222, ал.3 КТ и чл.42, ал.2 от КТД №812100-25626/19.12.17 г. – признато е за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 5 042,52 лв., обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и сумата от още 5 042,52 лв. – обезщетение по чл.42, ал.2 КТД, ведно със законната лихва и сторените деловодни разноски.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

    За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр.д. №1296/13 г. на трето г.о., р. по гр.д. №335/98 г. на трето г.о., р. по гр.д. №3521/16 г. на трето г.о. и р. по гр.д. №969/14 г. на четвърто г.о., по правните въпроси от предмета на спора: Има ли право работникът или служителят на гратификационно обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, в случай, че вече е получил по специален закон гратификационно обезщетение за прослужено време?; Допуска ли се кумулиране на гратификационното обезщетение по чл.222, ал.3 КТ с гратификационното обезщетение по специален закон за прослужено време?

    Очевидната неправилност на въззивното решение касаторът обосновава с нарушение на императивната норма на чл.222, ал.3 КТ, регламентираща еднократност на изплащане на обезщетението. Според касатора безспорно е по делото, че ищцата е получила гратификационно обезщетение по чл.234, ал.1 ЗМВР при прекратяване на служебното й правоотношение, поради което очевидно неправилно са й присъдени от въззивния съд обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл.42, ал.2 КТД, при прекратяване на осн. чл.328, ал.1,т.10 КТ със заповед от 5.10.18 г. на тр. й правоотношение, възникнало след прекратяване на служебното..

    По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че на ищцата се дължат обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл.42, ал.2 КТД. На ищцата е било заплатено обезщетение по чл.234, ал.1 ЗМВР ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари