*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**

Спорът е разрешен със следното Решение


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Очевидна неправилност на решението в хипотезата на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в пряко установимо противоречие в мотивите на решението.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:
Велислав Павков, Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № ****** по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“ АД чрез юрисконсулт Б. против решение № ****** г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № ****** г. на Софийския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени като погасени по давност предявените от касатора искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че Ц. М. И. дължи на „Банка ДСК“ АД сумите, както следва: за разликата над 3 821,49 лв. до 56 421,80 лв. –главница, ведно със законната лихва от 05.01.2018 г.; за разликата над 1 259,95 лв. до 54 502,80 лв. – договорна лихва; за разликата над 743,29 лв. до 3 008,78 лв. – санкционираща лихва и за разликата над 947,92 лв. до 1 928,07 лв. – заемни такси по договор за ипотечен кредит от 29.06.2007 г. и допълнително споразумение от 01.06.2010 г.

Мотиви

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно е приел, че погасителната давност за неплатените от длъжника вноски за главницата не тече от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, което е станало на 13.12.2017 г., поради което към момента на подаване на заявлението – 05.01.2018 г., погасени по давност са вземанията за главница с настъпил падеж до 05.01.2013 г. и вземанията за лихви с настъпил падеж до 05.01.2015 г. Според касатора възприетото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.18 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Твърди се, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с уведомление, получено от длъжника ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

  • Решение по чл. 290 ГПК
    *****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**
    Очевидна неправилност на решението в хипотезата на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в пряко установимо противоречие в мотивите на решението. (По искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че физическо лице дължи на „Банка ДСК“ АД главница, договорна лихва и санкционираща лихва по…

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари