Определение №60797/22.11.2021 по дело №2372/2021

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За приложение на визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати. Влезте в профила си или вижте абонаментните планове.

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА, ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 2372 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба с вх. № 5931/12.04.2021 г. на Столична община, подадена чрез юрк. Л. П. срещу въззивно решение № 160/25.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 3210/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което, като е потвърдено решение № 4587/29.07.2020 г., постановено по гр. дело № 12152/2018 г. по описа на Софийски градски съд, предявеният от А. Д. Д. срещу Столична община иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата от 20 000 лв. от общо претендирания размер 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от травматично увреждане, получено в пряка причинно-следствена връзка с противоправно деяние (бездействие) от страна на служители на ответника, изразяващо се в непочистване на шахта, намираща се под нивото на пътното платно на бул. „Цар Борис III“ № 124, локално платно, посока „К.“, на 24.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.05.2018 г. до окончателното плащане.

Мотиви

В касационната жалба се релевират доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, при евентуалност – да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3 и по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност. Поставени са следните въпроси: 1) „Допустимо ли е първоинстанционният и въззивният съд да приемат, че страните спорят частично за причинно-следствената връзка между процесната злополука, настъпилите увреждания и ангажирането на извъндоговорната отговорност?“; 2) „Допустимо ли е първоинстанционният и въззивният съд да мотивират решенията си по същество на спора, като за определени факти и обстоятелства се съди единствено и само на свидетелски показания? Следва ли решаващият по същество съд да кредитира изцяло показанията на свидетел, който дава сведения за косвени факти, т.е. той не е пряк очевидец и/или пряко запознат със събитията?“; 3) „Може ли правната норма ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение ои чл. 290 ГПК
    Решение №196/03.02.2021 по дело №925/2020
    Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта, и да обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари