*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**

Спорът е разрешен със следното Решение


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос
1. Следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им?

2. За дължимостта на обезщетение, уговорено с договора или допълнително споразумение, при прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника или служителя.
Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ, ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1883 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на Н. Д. Т., с адрес в [населено място], представляван от адв. Р. Р., против въззивното решение № 260037 от 24 февруари 2021 г., постановено по в.гр.д. № 511/2020 г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което се отменя решение № 260132 от 26 октомври 2020 г., постановено по гр.д. № 1185/2020 г. по описа на Районен съд Шумен, и вместо него е отхвърлен като неоснователен предявения от Т. против „Булсатком“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], иск с основание чл. 66, ал. 2 КТ за осъждане на дружеството да заплати сумата 31110 лева, представляваща уговорено между страните обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, предвидено в т. 9 от допълнително споразумение № 95/01.08.2016 г. към трудов договор № 2173/06.06. 2011 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, и в тежест на касатора са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и е необосновано. Сочи се, че исковата претенция се основава на разпоредбата на чл. 66, ал. 2 КТ, даваща правна възможност на страните по трудов договор да уговарят клаузи в него, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените в закона и в колективния трудов договор, както и че съобразно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. В процесния случай волята на страните по индивидуалното трудово правоотношение за определяне на конкретното обезщетение е била да се компенсира намаленото трудово възнаграждение на служителя със съответното допълнително споразумение към трудовия договор, в който смисъл е решението на съвета на директорите на работодателя от 20.03.2015 г. Уговореното обезщетение не противоречи на императивни норми, договорено е изрично в трудовия договор и работодателят е поел ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в


Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари