Определение №60707/21.12.2021 по дело №785/2021

    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

    Класификация

    • Вид съдебен акт: Предстои добавяне
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати. Влезте в профила си или вижте абонаментните планове.

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60707

    гр. София, 21.12.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

    МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 785 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] срещу решение № 12465 от 7. 12. 2020 г. по в. гр. д. № 874/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 14. 11. 2019 г. по гр. д. № 15341/2018 г. на Софийски градски съд, І ГО, 14 състав касаторът е осъден да заплати на Т. А. К. още 5 939, 64 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 28. 10. 2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва извода на въззивния съд, че от определеното от съда справедливо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 23. 03. 2018 г., от 12 000 лв. не подлежи на приспадане полученото от работодателя на ищеца обезщетение по чл. 238 ЗМВР в размер на 5 939, 64 лв. Твърди, че заключението на въззивния съд, че възражението на касатора, ответник по иска, основано на получаването на посоченото обезщетение, е преклудирано, противоречи на чл. 370 ГПК, тъй като независимо от нормата на чл. 367, ал. 2, т. 5 ГПК ответникът може да конкретизира обстоятелствата, на които се основават възраженията, направени с отговора на исковата молба, в случай че ищецът подаде допълнителна искова молба, с която тези възражения се оспорват. Излага съображения, че с отговора на исковата молба е оспорил иска по размер, като в допълнителния отговор допустимо е конкретизирал възражението си с посочване на факта, че на ищеца евентуално е изплатено обезщетение за трудова злополука за същото събитие. Моли за отмяна на атакуваното въззивно решение в обжалваната част.

    Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния значим за изхода на делото въпрос: „При навременно направено възражение срещу основателността на иска, преклудира ли се правото на ответника да конкретизира фактически ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари