Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за допускане
- Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
При формиране на вътрешното си убеждение следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото -поотделно и в съвкупност, както и да спази правилата за формалната логика, опита и научното знание?
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АННА БАЕВА, ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2059/21г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
История на спора
Образувано е по касационна жалба на ЗАД„Алианц България" АД срещу решение №49/02.03.2021 г. по в.т.д. №391/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №62/07.07.2020г. по т.д.№80/19г. по описа на Окръжен съд Ловеч дружеството е осъдено да заплати на В. Х. Т. сумата 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Н. Д. Х. в резултат на настъпило на 07.12.2017г. ПТП, както и сумата 1168 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени от нея разходи за погребението, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 03.06.2018г. до окончателното им изплащане.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита направения от състава на апелативния съд, обуславящ изхода на делото, извод, че следва да бъде ангажирана отговорността му да обезщети увреденото в резултат на ПТП със застрахования при дружеството автомобил лице - наследник на пострадалия, за несъобразен с разпоредбите на чл.477 ал.2 КЗ, чл. 293, ал. 2, т. 1, б. а КЗ и чл. 557, ал. 1, т. 2, 6. г КЗ, според които в случаи на реализирано ПТП с автомобил, обект на кражба, отговорността е не на застрахователя, а на Гаранционния фонд. Твърди се,че прилагането на нормата на чл.493 ал.З КЗ апелативният съд е извършил при нарушение на съдопроизводствените правила, без да съобрази,че с доклада си по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е възложил доказването наличието на предпоставките за отказ за плащане от застрахователя в тежест на Гаранционния фонд, в качеството му на трето лице-помагач, като с решението си е приел тези предпоставки за недоказани от касатора ответник по исковете. Неправилно, според касатора, въззивният съд е отрекъл да е налице съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД с оглед доказаното със свидетелски показания и заключение на вещото лице обстоятелство,че същият се е возил в МПС,управлявано от лице, употребило алкохол, ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
