Определение №60646/26.07.2021 по дело №1243/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60646

    София, 26.07.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    разгледа докладваното от съдия Декова

    гр.дело №1243 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на М. В. Д., подадена чрез процесуален представител адв.В., срещу въззивно решение от 10.12.2020г., постановено по в.гр.д.№ 364/2020г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение от 12.06.2020г. по т.д.№1750/2018г. на Окръжен съд - Варна в частта за уважаване на предявения от Ч. А. М. срещу М. В. Д. иск с правно основание чл.155, ал.2 ЗЗД.

    Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

    Ответникът по жалбата Ч. А. М., чрез процесуален представител адв.Ш., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

    Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

    Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

    С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която М. В. Д. е осъдена да заплати на Ч. А. М. на основание чл.155, ал.2 ЗЗД сумата от 18449,81 евро, представляваща платено от ищеца задължение на ответницата към Райфайзенбанк /България/ ЕАД по договор за кредит от 2909.2008г., за периода от м.08.2010г. до 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска – 30.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

    Установено е, че страните по делото са бивши съпрузи чийто брак, сключен на 21.12.1996 г., е прекратен с развод с влязло в сила на 13.07.10г. решение №2128/14.06.10г. по гр.д.№9226/09г. на Варненския районен съд. Въззивният съд е приел, че трайната фактическа раздяла между съпрузите датира от 2004г., когато ищецът Ч. М. е заминал да работи в чужбина и се е установил трайно там; че от този момент са били прекъснати и всякакви икономически и духовни връзки между страните като съпрузи и бракът им е съществувал формално до разтрогването му. По време на брака съпрузите са придобили два апартамента в [населено място], съответно ап. №20 и апартамент № 89, както и дворно място в с.о. „Божурец, които имоти като съсобствени след развода на страните са били допуснати до съдебна делба с решение по гр.д. № 18208/2010 г. на ВРС, а с решение №3542/20.08.15г., поправено с решение №4196/27.10.15г., влязло в сила на 20.12.16г., на осн. чл.349, ал.1 ГПК в дял на ищеца Ч. М. е бил поставен апартамент №89 и дворното място, а в дял на ответницата М. Д. - апартамент №20.

    Прието е за установено, че по време на фактическата раздяла на съпрузите, през 2007 г. М. Д. е закупила право на строеж за ателие № 3, находящо се в [населено място], впоследствие изградено на груб строеж и завършено, за което искът за съдебна делба на Ч. М. е бил отхвърлен с решение №43/05.04.13г. по гр.д.№802/12г. на ВКС по съображения, че след като ателието е придобито на нейно име по време на настъпилата няколко години преди това окончателна фактическа раздяла и по делото не е установено бившият й съпруг да има някакъв принос при неговото придобиване, презумпцията по чл.21, ал.3 СК следва да се счита за оборена и съпружеска имуществена общност по силата на чл.21, ал.1 СК не би могла да възникне, независимо от обстоятелството дали придобиването на имота е станало с дарени от майката на касаторката средства или с други нейни средства /при приложимост на СК от 2009 г. съгл. §4, ал.1 ПЗР/, както и че правото на собственост е придобито с изграждането на сградата в груб строеж и

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари