Определение №60626/18.08.2021 по дело №1052/2017


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    - 10 -

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 60626

    гр. София 18.08.2021 година.

    Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 09.06.2021 (девети юни две хиляди двадесет и първа) година в състав:

    Председател: Зоя Атанасова

    Членове: Владимир Йорданов

    Димитър Димитров

    като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1052 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 309/06.01.2017 година, подадена от М. К. Т. срещу решение № 1453/18.11.2016 година, на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 1181/2016 година.

    С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 1143/23.03.2016 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, 26-ти състав, постановено по гр. д. № 5728/2015 година, с което е отхвърлен предявеният от М. К. Т. срещу Народното събрание на Република България иск за заплащане на сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от Държавата в лицето на законодателния орган Народното събрание на Република България, в резултат на нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в приемането на закон, а именно Гражданския процесуален кодекс от 2007 година, влязъл в сила от 01.03.2008 година, в частта досежно касационното обжалване, който е несъобразен с европейското законодателство и задълженията на държавата като страна-членка на ЕС, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-20.04.2015 година до окончателното плащане.

    В подадената от М. К. Т. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от него срещу Народното събрание на Република България иск да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

    Ответникът по касационната жалба Народното събрание на Република България иск е подал отговор с вх. № 5847/27.02.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1453/18.11.2016 година, на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 1181/2016 година, поради което такова не трябва да се допусне, а ако това бъде направено жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.

    М. К. Т. е бил уведомен за обжалваното решение на 12.12.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 309/06.01.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

    Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

    При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Варна е приел, че предявеният от М. К. Т. срещу Народното събрание на Република България иск е с правно основание чл. 4, § 3, ал. 2 от ДЕС.

    По делото Francovich изрично било посочено, че държавата е длъжна да отстрани последиците от причинените вреди в рамките на националното си право относно отговорността на държавата. Съгласно мотивите на решението по делото K., С-224/2001 от 30.03.2003 година., държавата-членка сама трябвало да определи компетентната юрисдикция, пред която да бъде заведен иск за обезщетение при вреди, които засегнатите лица черпели от правото на съюза. Правото на ЕС не установявало и процесуалните правила, които се

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари