Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за допускане
- Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 400/2021 година
История на спора
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агро-Тера груп“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 260228 от 14.10.2020 г. по в.гр.д. № 149/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 4161 от 31.10.2019 г. по гр.д. № 2654/2018 г. на Районен съд – Пловдив, XIX гр. състав, за отхвърляне на предявените срещу „Балкан Биосерт“ ООД искове за заплащане на сумата 23 001.07 лв., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД, и за заплащане на сумата 1 638.90 лв., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата се поддържат касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Според касатора, въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първата инстанция, без да обсъди доказателствата по делото, сочещи на несъответствие между заявената земеделска култура в Интегрираната система за администриране и контрол, поради грешно подадената информация от ответника - контролиращ орган за установена земеделска култура при проверка на място. Оспорва се правилността на заявеното от съда становище, според което, изходът на делото е обвързано от законосъобразността на издадения от ДФЗ административен акт, с който е частично е отказано финансиране по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Касационният жалбоподател счита, че след като се търси отговорност от ответника за неизпълнение на сключения между тях договор за контрол и сертификация на биологично производство, в резултат на което му е нанесена значителна вреда в размер на удържаната от ДФЗ сума, то не е от решаващо значение дали е обжалван конкретният административен акт.
Мотиви
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1 ГПК, т.1, евентуално т.3, по въпросите: 1. При оспорване на валидността на административен акт, длъжен ли е гражданският съд да се произнесе по неговата валидност, при положение, че страната, на която този акт се противопоставя, не е била участник в производството по издаването му и 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната жалба, като изложи собствени ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
