Определение №60622/16.08.2021 по дело №559/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60622

    София, 16.08.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

    ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева

    Десислава Попколева

    като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 559 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. Ч. Я., чрез адв. А. Ч. и по касационна жалба на ответника Прокуратура на Република България против решение № 178/12.06.2020 г. по в.гр.д. № 136/2020 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2141/17.12.2019 г. на Районен съд Русе, постановено по гр.д. № 2403/2019 г.,

    Касаторът – ищец обжалва решението на Русенски окръжен съд в частта, с която като е потвърдено решение № 2141/17.12.2019 г. на Районен съд Русе, постановено по гр.д. № 2403/2019 г., е отхвърлен предявения от касатора срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за заплащане на сумата над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 7 000 лв. – обезщетение за причинените му болки и страдания от проявено спрямо него нарушение на правото на равно третиране, поради проявено бездействие да се осигури достъпна среда за хора с увреждания в обществената сграда на ОСлС към ОП Русе съобразно разпоредбата на §6 от ПЗР на ЗИХУ /отм./ и във вр. чл.5, пр.5 от ЗЗДискр. към 10.06.2011 г. и 06.07.2011 г., ведно със законната лихва върху нея от 04.11.2013 г. до окончателното изплащане.

    Касаторът – ответник обжалва решението на Русенски окръжен съд в частта, с която като е потвърдено решение № 2141/17.12.2019 г. на Районен съд Русе, постановено по гр.д. № 2403/2019 г., с което е осъден да заплати на Р. Ч. Я., на основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва върху нея ат 04.11.2013 г. до окончателното изплащане.

    Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

    Касаторът – ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на нормите на Конституцията на РБ, установяващи приоритетната гаранция за достойнството на личността. Според него въззивният съд не е отчел значимостта на засегнатите общочовешки ценности, права и принципи, а именно за ненакърнимост на личното достойнство на всеки човешки индивид с приоритет към уаязвимите лица сред които и лицата с увреждания, съхраняване на здравето на гражданите и не е преценил индивидуалното положение на засегнатото лице към момента на засягането.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържат формулирани от касатора материалноправни или процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на делото, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

    Ответникът по жалбата – Прокуратура на РБ, чрез пълномощника си юрк. М., е депозирали отговор на касационната жалба, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, доколкото в жалбата не са формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото и които са обусловили правните изводи на съда в обжалваното решение. Излага становище и за неоснователност на доводите, изложени в касационната жалба за неправилност на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

    Касаторът – ответник обжалва въззивното решение като поддържа недопустимост на същото, тъй като е постановено спрямо страна, която не е пасивно процесуалнолегитимирана да отговаря по

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари