Определение №60621/19.07.2021 по дело №3806/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60621

    София, 19.07.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    разгледа докладваното от съдия Декова

    гр.дело №3806 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по обща касационна жалба на К. П. Щ., Н. К. Г., Д. П. Щ. и Д. К. К., приподписана от адв.Ш., срещу въззивно решение от 24.07.2020г., постановено по в.гр.д.№238/2020г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 09.01.2020г. по гр.д.№437/2019г. на Велинградски районен съд за отхвърляне на предявения от К. П. Щ., Н. К. Г., Д. П. Щ. и Д. К. К. срещу И. К. Г. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

    Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

    Ответникът по жалбата И. К. Г., чрез процесуален представител адв.З., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

    Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

    Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

    С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от К. П. Щ., Н. К. Г., Д. П. Щ. и Д. К. К. срещу И. К. Г. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 1005/1975г., с който на ответника е прехвърлен самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...................10450.503.138.1.2 по КККР на [населено място], находящ се в сграда ..................., разположена в ПИ с идентификатор ................... с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нива на обекта-едно, посочена в документа площ на обекта 114 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от избата и тавана и 1/4 ид. ч. от входа, коридора и стълбищната клетка, на едно ниво и при описани съседи, ведно с 200/792 ид. части от поземления имот и отмяна на нотариалния акт, по отношение на ползващото се лице В. К. Г., починала на 08.08.2016г., до размера на притежаваните от ищците квоти в наследството й, както и предявения иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 1005/1975г.,

    Въззивният съд е приел, че от съвкупната преценка на всички относими писмени и гласни доказателства и установените от тях релевантни обстоятелства по делото се установя,че през целия период на действие на договора : считано от 1975 година до смъртта на прехвърлителя К. Г.- починал на 01.04.2008г., и третото ползващо се лице- В. Г. - починала на 08.08.2016г. ответникът-приобретател е изпълнявал поетите по договора задължения.

    Въззивното решение е валидно и допустимо.

    Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари