Определение №60620/12.08.2021 по дело №746/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60620/12.08.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Веска Райчева

    Членове: Зоя Атанасова

    Геника Михайлова

    разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 746 по описа за 2021 г.

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Обжалвано е решение № 261012/05.11.2020 г. по гр.д № 11321/2019 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 99413/22.04.2019 г. по гр.д. № 87490/2017 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, е осъдил Столична община да заплати на Л. Д. П. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче, ведно със законните лихви от 14.08.2017 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 340 лв. – разноски по делото.

    Решението се обжалва от Столична община с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (процесуалноправен и материалноправен):

    1. По предявен иск по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на общината за вреди от безстопанствени кучета, коя от страните носи тежестта да докаже, че кучето е безстопанствено, и какво по характер следва да е доказването? и

    2. Когато общината е предприела мерки по ЗЗЖ, за да предотврати нападенията на граждани от агресивни безстопанствени кучета, но въпреки тях увреденото лице е нападнато и ухапано от такова куче, има ли основание да се ангажира отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД с мотиви за непълно и неточно изпълнение и/ или за неефективни мерки?

    Касаторът счита, че въпросите обуславят обжалваното решение (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната обосновава с доводи, че въззивният съд е решил първия в противоречие с конкретни решения на Софийски районен и на Софийски градски съд, а втория – в противоречие с практиката на ВКС в решения, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК (с решение № 488/07.02.2012 г. по гр.д № 899/2010 г., решение № 368/18.11.2015 г. по гр.д. № 2945/2015 г. и решение № 308/03.01.2018 г. по гр.д. № 1068/2017 г., все на IV ГО). Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Касационните оплаквания са, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 49 ЗЗД и при съществено процесуално нарушение по чл. 154 ГПК. Претендира разноските по делото.

    Ответникът по касационната жалба Л. Д. П. възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира разноските и пред настоящата инстанция.

    Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет – обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на иска 10 000 лв.; подадена е от процесуално легитимирана страна – касатор е осъденият ответник; спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображения:

    За да приеме искът за доказан по основание, въззивният съд е приел за осъществени материалноправните предпоставки (условия, правопораждащи юридически факти) от състава по чл. 49 ЗЗД. В резултат от несправяне със законово вменените на ответника нормативни задължения да реши проблема с безстопанствените кучета на територията на Столична община на 14.08.2017 г., около 8.00 ч. ищецът Л. Д. П. на 14.08.2017 г. е нападнат и нахапан от такова куче, а общината е длъжна да обезщети понесените болки и страдания.

    Изводът, че кучето е безстопанствено, въззивният съд е мотивирал с две групи съображения. Първо, фактът е отрицателен. Ответникът го е оспорил, но не е провел насрещно доказване за онези положителни факти, които го опровергават, – че кучето има собственик/ стопанин. Второ, разпитаният пред първата инстанция свидетел М., колега на ищеца, е дал показания да е очевидец на инцидента от 14.08.2017 г. На тази дата, около 8.00 ч.,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари