Определение №60620/19.07.2021 по дело №3587/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60620

    София, 19.07.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    разгледа докладваното от съдия Декова

    гр.дело №3587 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Х., подадена чрез процесуален представител адв.С., срещу въззивно решение от 04.08.2020г., постановено по в.гр.д.№100/2020г. на Солистрененски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 31.01.2020г. по гр.д.№231/2019г. на Дуловски районен съд в обжалваната част е отхвърлен предявения от Т. Д. Х. срещу М. Н. М.-Н. иск с правно основание чл.61 ЗЗД.

    Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

    Ответникът по жалбата М. Н. М.-Н., чрез процесуален представител адв.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

    Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

    Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

    С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част е отхвърлен предявения от Т. Д. Х. срещу М. Н. М.-Н. иск, с който претендира последната да му заплати, на основание чл. 61 ЗЗД, сумата от 6 600лв., представляваща част от сумата 30 000 лв. – заплатени от ищеца разноски в периода от 27.05.2016г. до 31.12.2017г. за погасяване на задължения на ответника към «Банка ДСК» ЕАД по договор за банков заем, ведно със сумата от 100лв., представляваща законната лихва върху направените разноски, за периода от 27.05.2016г. до 31.12.2017г., като неоснователен и недоказан.

    Въззивният съд е приел, че събраните в първата инстанция 47 броя вносни бележки, които са послужили и за частично уважаване на исковата претенция, са начало на писмено доказателство, за да се докаже наличието на персонална симулация, защото те сочат като вносител ответницата и от тях не личи, че се касае за водене на чужда работа без пълномощие. Съдът е аргументирал, че прибавени към тях, показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели по искане на въззивницата – А. и Н., потвърждават, че четирима души, между които свидетелката А., въззивницата, покойният брат на свидетеля Н. и съпругата на ищеца са изтеглили кредити и предоставили сумите на дружеството за погасяване на задълженията му към НАП, като по същата схема са им били възстановявани месечните вноски след изтеглянето й от банката. Съдът е посочил, че в този смисъл в първата инстанция са приложените доказателства, касаещи кредита на Н. Ч. Н., покойният понастоящем брат на свидетеля Н., а от друга страна, фактът, „че дружеството е имало задължения към НАП към 2004 и 2005 г.“, по думите на въззиваемия Х., в отговор на въпросите на въззивната инстанция по чл. 176 ГПК напълно се припокриват както с твърденията на въззивницата, така и със свидетелските показания, събрани пред тази инстанция. Съдът е изложил съображения, че е изключително противоречива и недоказана версията на ищеца относно взетото от него решение да води чужда работа без пълномощие. Докато в исковата молба сочи, че тежкото финансово положение на съдружника и семейството му ги компрометирало в обществото и това се отразявало на бизнеса, то в с.з. пред въззивната инстанция заявява, че същите нямали средства д покриват кредита си, тъй като издържали студент. Съдът е посочил, че това обстоятелство е доста голословно, тъй като пред районния съд ответницата е представила и съдът е приел като доказателство, финансова ревизия , извършена от НАП , на финансовото състояние на ответницата за периода 2013-2017 г. и се установява, че за всички години приходите и са значително повече от разходите, дотолкова, че ако се

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари