Определение №60619/12.08.2021 по дело №892/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    6

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60619/12.08.2021 г.

    Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Веска Райчева

    Членове: Зоя Атанасова

    Геника Михайлова

    разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 892 по описа за 2021 г.

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Обжалвано е решение № 260083/05.01.2021 г. по гр.д. № 1582/2020 г., с което Окръжен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 1946/15.06.2020 г. по гр.д. № 17897/2019 г. на Районен съд – Пловдив, е отхвърлил иска на А. Б. К. срещу „Трафик Бул“ ООД за сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от противоправни публикации на 21, 22 и 23.10.2019 г. в информационната медия htps://trafficnews.bg, собственост на ответника.

    Решението се обжалва от А. Б. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси:

    1. До къде се разпростира правото по чл.25з ЗЗЛД на медия да информира обществото за „актуална и обществено значима информация“ и дали в настоящия казус говорим за такава информация? От тази гледна точка, законни ли са правните действия на медията, когато тя не е придобила разпространените лични данни на „публична личност“ по реда на ЗЗЛД?

    2. Какво включва правото на неприкосновеност на личния живот в контекста на чл. 32, ал. 2 КРБ, съотнесен към чл. 45 ЗЗД?

    3. Дали изопачаването на данни без тяхната проверка фактически, както и нарушаването на презумпцията за невиновност са проява на деликтно, клеветническо поведение в хипотезана на чл. 45 ЗЗД поради неспазване на принципа на добросъвестност в журналистическата практика?

    Касаторът счита въпросите включени в предмета на доказване и твърди (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол“ и да имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Позовава се и на очевидна неправилност – основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото.

    Ответникът „Трафик Бул“ ООД, ответник и по касация, възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира разноските пред касационната инстанция.

    Въззивният съд е приел, че за част от релевантните факти, поради които ищецът А. Б. К. е поискал да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника „Трафик Бул“ ООД, страните не спорят, а осъществяването им се подкрепя и от събраните доказателства: 1) дружеството е собственик на електронната медия htps://trafficnews.bg; 2) чрез публикации в нея в медийното пространство е разпространена следната информация:

    · на 21.10.2019 г.: „М., паркиран в нарушение на К., се оказа … на кандидат за кмет.“

    · на 22.10.2019 г.: „Кандидат за кмет отново погази закона, паркира в кръстовище.“

    · на 23.10.2019 г.: „Двойният аршин на адв. К. или трябва да мълчим за нарушенията на кандидатите за власт преди избори?“

    · публикувани са снимки на лекия автомобил „М.“ и

    3) информацията обективно може да се свърже с ищеца, доколкото той е известен адвокат и към онзи момент – кандидат в местните избори за кмет на [населено място], а на снимките ясно личи регистрационният номер на автомобила.

    След това, излагайки собствени мотиви, с които е отхвърлил като неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ищеца срещу изводите на първата инстанция, изключила в обжалваното решение противоправността на деянията на журналиста/ журналистите, автор/ автори на публикациите, а с това – и на ответника като възложител на работата, но и препращайки към мотивите на потвърденото първоинстанционно решение (чл. 272 ГПК), въззивният съд е групирал твърденията в исковата молба в аспекта на материалноправните норми, които ищецът счита за нарушени.

    Първо, ищецът е твърдял, че в нарушение на забраната по чл. 32, ал. 2 КРБ ответникът е възложил да бъде следен и фотографиран, а публикуваните

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари