Определение №60615/15.07.2021 по дело №1289/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60615

    гр. София, 15.07.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

    като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1289/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура – Велико Търново срещу решение № 9/01.02.2021 г. по гр. д. № 267/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

    Ответникът С. Е. Ж. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

    Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

    За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

    Предмет на жалба е горното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 439/09.07.2020 г. по гр. д. № 32/2020 г. на Окръжен съд – Плевен (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260027/25.08.2020 г. по същото дело) в уважената част на предявения от С. Е. Ж. против Прокуратура на Република България (ПРБ) иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 206, ал. 5 вр. с ал. 1 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила на 22.03.2019 г. присъда по НОХД № 1200/2018 г. на Районен съд – Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.2019 г. до окончателното плащане.

    За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че е осъществен фактическия състав на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – повдигнато е било спрямо ищеца незаконно обвинение в на престъпление по чл. 206, ал. 5 вр. с ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 22.03.2019 г. присъда. Мотивирани са съображения относно обстоятелствата, меродавни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка е отчетена продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство – малко над 3 години; изживените типични и обичайни за подобни случаи страх от евентуално осъждане и притеснения от наказателно преследване. Изтъкнато е, че макар тежестта на престъплението, за което е повдигнато процесното незаконно обвинение да е ниска – деянието е „маловажен случай“, предвид на чистото съдебно минало на ищеца фактът на воденото наказателно производство е предизвикал ситуация, която за него е била стресираща, извънредна и необичайна. По тези аргументи е направен извод, че взетата по отношение на лицето най – лека мярка за неотклонение – „подписка“, не е определяща за интензитета на търпените неимуществени вреди. В тази връзка е отчетено и общественото положение на ищеца – до образуване на наказателното производство срещу него той е бил дългогодишен кмет на [населено място], [община], област Плевен, заемал изборната длъжност четири мандата (повече от 15 години). Той бил уважавана личност, ползвал се е сред съселяните си с добро име и авторитет, които с процесното обвинение и неговия обществен отзвук (чрез публикации в различни сайтове) били дискредитирани и уронени. Посочено е също, че наказателното производство е станало повод за коментари (вкл. и недоброжелателни), обсъждания и оценки като е довело до чувство на срам у ищеца пред неговите съселяни, на унижение от обидите и подигравките, които чувал по свой адрес. Установено е, че в резултат на обвинението ищецът станал затворен, без настроение, изпаднал в социална изолация, защото се срамувал да бъде сред хората, отслабнал. В обжалваното решение е съобразено и обстоятелството, че макар да няма определящо значение за

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари