Определение №60611/14.07.2021 по дело №1386/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60611

    София 14.07.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди деветнадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    разгледа докладваното от съдия Декова

    гр.дело №1386 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт П., срещу въззивно решение от 05.01.2021г., постановено по в.гр.д.№2320/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.03.2020г. по гр.д.№10644/2019г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от Г. Й. Салтиел иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

    Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

    Ответникът по жалбата Г. Й. Салтиел, чрез процесуален представител адв.Ф., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

    Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

    Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

    С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено „Юробанк България“ АД да заплати на Г. Й. Салтиел сумата от 7 858.40лв. - недължимо платени суми по вноски за главница, лихва и такси по договор за кредит от 13.10.2008г за периода от 20.02.2016-20.09.2017г, вследствие промяна на обменния курс на швейцарския франк спрямо лева, ведно със законната лихва и сумата от 52 158.47лв- недължимо платени поради промяна на същия обменен курс при предсрочното погасяване на кредита, извършено на 03.10.2017г, на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД .

    За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът е извършил плащанията на вноските по договора за банков кредит при първоначална липса на основание, поради нищожност на договорни клаузи и следователно намаляването на активите без основание е настъпило в неговото имущество, поради което следва да му се възстановят платените при начална липса на основание суми. Въззивният съд е намерил възражението за прихващане за неоснователно, по съображения, че размерът на дължимата се лихва от ищеца на ответника по договора за банков кредит е договорно установен и липсва основание тези договорни клаузи да не обвързват страните. Посочил е, че по отношение на размера на дължимата се суми от ищеца се установява нищожност на договорни клаузи, поради което се достига до преизчисляване размера на дължимите се вноски, но по отношение на договорките за размера на лихвата такова основание за неприлагане на договореното между страните или за промяна на договорените размери няма, а и няма спор, че ищецът е заплатил дължимите се по договора лихви, съобразно договореното.

    Установено е, че на 13.10.2008г страните са сключили договор за банков кредит - жилищен, като ищецът и неговата съпруга са били кредитополучатели, че са получили кредит от 156 000 швейцарски фр., че кредитът е усвоен на 20.10.2008г , без да бъде превалутиран, че е погасен от ищеца изцяло и предсрочно с плащане на дължимите суми на 03.10.2017г . По гр.д. № 36296/2018г по описа на СРС ищецът е предявил искове против ответника за заплащане на получени без основание суми - вноски за главница, лихви и такси поради промяна на обменния курс на шв. франк спрямо лева за периода от 20.05.2013г до 20.01.2016г по същият договор за банков кредит. В исковата си молба ищецът се е позовал на нищожност поради неравноправие на договорните клаузи на чл.28,”В” от договора и чл. 26, ал.1 от анекса към този договор, в които е било предвидено, че кредитополучателят поема валутния риск от поскъпването на швейцарския франк, като е твърдял, че това не е равносилно на реално изпълнение на задължението на банката да предостави достатъчно преддоговорна информация

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари