Определение №60601/27.07.2021 по дело №933/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60601

    София, 27.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 933 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационната жалба на П. П. Н. и Л. Б. Н. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. М. М., против решение № 140 от 1 декември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 236/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Разград, с което се потвърждава решение № 234 от 4 август 2020 г., постановено по гр.д. № 63/202 г. по описа на районния съд в гр. Разград, с което по отношение на Н. е установено, че дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София сумата 8964,02 лева просрочена главница, ведно със законната лихва от 19.08.2019 г., сумата 426,05 лева договорена лихва за периода 01.09.2017 г.-01.12.2019 г. включително, и сумата 4439,74 лева наказателна лихва за периода 01.09.2017 г.-18.08.2019 г. включително.

    В касационната жалба и изложението към нея се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно по всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Решението било очевидно неправилно и са налице основанията по чл. 280, ал. 3 ГПК. Поддържа се, че в общите условия на банката е предвидена автоматична предсрочна изискуемост; в случая, след частично погасяване на вноска към 01.02.2012 г., периодът от 150 дни е изтекъл на 03.07.2012 г., от тази дата е започнала да тече общата погасителна давност, която е изтекла към момента на подаването на заявление в съда. Подчертано е, че правилото в общите условия не предвижда обявяване на предсрочна изискуемост, а е такова за автоматична предсрочна изискуемост. Със съдебния акт е дадена възможност на банката да бездейства недобросъвестно в продължение от над четири години, да начислява големи наказателни лихви и да ги претендира извън всякакви разумни срокове, в нарушение на правилата за добросъвестност и справедливост. Оспорва се изводът на съда, че нормите на чл. 4, 5, 7, 8 и 10 от процесния договор не противоречат на ЗПК и на Закона за защита на потребителите – в договора няма посочена ясна методика за изчисляване на базовия лихвен процент на банката, нито е уговорена процедура, ред и условия за неговата промяна. Нищожността на клаузата на чл. 4 от договора, която е съществен елемент от съдържанието му, прави целия договор недействителен, поради което и сумите по същия са недължими и не следва да се присъждат. Съдът не дал ясни и недвусмислени мотиви по всяко от възраженията за недействителност на процесния договор за кредит.

    Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез юрк. Д. Д., в отговор на касационната жалба оспорва както наличието на основание за допускане на касационното обжалване, така и наличието на твърдените от касаторите нарушения при постановяването на обжалваното решение.

    Въззивният съд приема първоинстанционното решение за валидно и допустимо и препраща към мотивите му. По доводите в жалбата се сочи, че обстоятелствата по изпълнението на договорните задължения на кредитодателя и размера на предявеното гражданско притезание, са установени по несъмнен начин от първата инстанция. По възражението на длъжниците, че съгласно чл. 10.3 от общите условия на договора е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на 03.07.2012 г., поради и което от тази дата е започнала да тече погасителна давност по чл. 110 ЗЗД и същата е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, се сочи практика на ВКС, съгласно която обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари