Определение №60601/13.07.2021 по дело №268/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60601

    София, 13.07.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    разгледа докладваното от съдия Декова

    гр.дело №268 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Технически университет – Варна, представлявано от ректора проф.В.В., чрез процесуален представител адв.Т., срещу въззивно решение от 07.10.2020г. по в.гр.д.№2392/2020г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение от 01.06.2020г. по гр.д.№14636/2019г. на Районен съд - Варна за уважаване на предявените от И. Р. Р. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

    Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по подадения отговор на касационната жалба.

    Ответникът по жалбата И. Р. Р., чрез процесуален представител адв.Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

    Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

    С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от И. Р. Р. срещу Технически университет – Варна, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признане за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пр.1 и т.11 КТ със заповед № /17.07.2019г. на ректора, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „помощник-ректор“ и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 18 209.94лв.,

    Като фактически основания за уволнението са посочени въведените със заповед на ректора от 12.07.2019г. - след възникване на трудовото правоотношение промяна в изискването за образование - необходимо висше инженерно и икономическо образование, ОКС „магистър“, както и не по-малко от 5 години управленски професионален опит в системата на висшето образование по въпроси, свързани с административното и финансково управление, както и с управлението на имуществото на ВУЗ.

    Установено е, че И. Р. е изпълнявал длъжността „помощник-ректор по силата на допълнително споразумение от 07.07.2015г. за изменение на сключения между страните трудов договор от 11.02.2010г. за длъжността „главен юрисконсулт“ в ТУ-Варна.Ищецът има завършени две висш образования по специалността „Технология на машиностроенето и металорежещи машини, с притозила професионарна квалификация „машинен инженер“ в ТУ-Варна и по специялността „право“ с придобита квалификация „юрист“ във ВСУ“Черноризец Храбър“ – [населено място]. Към момента на заемане на длъжността „помощник-ректор“ И. Р. е отговарял на изискванията за образование в длъжностната харатеристика /техническо, икономическо или юридическо/. Въззивният съд е приел, че И. Р. не е отговарял на новите изисквания за образование – относно кумулативно имискуемото се икономическо образование и за управленски професионален опит., като не е възприел за основателни доводите му, че притежава такъв опит, натрупан от м.06.2011г. до уволнението му през 2019г. като член на Стопанския съвет на университета и на Ректорския съвет, по отношение на които съдът е приел, че се установява със свителеските показания на Р. Н. В. – бивш ректор на ТУ /30.06.2015г.-13.11.2018г./, че са създадени като помощни органи, вземащи решения след гласуване за предприемане на действия, свързани с финансовата или стопанска дейност на университета, изпълнеинето на които се е възлагало на помощник-ректора, а също – че до освобождаването му на 15.07.2018г. е бил управител на „ТУ-Кампус Логистика“ ЕООД.

    Въззивният съд е изложил съображения, че в хипотеза на прекратяване на трудов договор на основание чл. 328 , ал. 1, т. 6 КТ, решението на работодателя за промяна на изискванията за образование и квалификация към заеманата конкретна длъжност е въпрос на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари