Определение №60599/26.07.2021 по дело №671/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    11

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60599

    гр. София 26.07.2021 г..

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

    ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

    като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

    гр. дело № 671 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 от ГПК.

    Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Стефансон ММ” ООД, чрез адв. В. П. срещу решение № 12343/18.11.2020 г. по гр.дело № 5403/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5999/12.08.2019 г. по гр. дело № 13054/2018 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по предявения от И. Н. Г. против „Стефансон ММ” ООД [населено място] иск с правно основание чл.422, вр.чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД, че „Стефансон ММ” ООД дължи на И. Н. Г. сумата от 39 800 евро, невъзстановена сума по развален предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 14.02.2017 г. – лек автомобил марка „М.”, модел ГЛ ***, Б. 4МАтик, с рег. [рег.номер на МПС] , на отпаднало основание и сумата от 11 940 евро неустойка по т.6 от предварителния договор, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.02.2018 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 16.03.2018 г. по ч.гр.дело № 12142/2018 г. на Софийски районен съд. В жалбата се поддържа недопустимост на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск и е разгледал недопустими искове. Мотивират се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли.

    В изложението са поставени правните въпроси: 1.Какви са задълженията на въззивния съд при оплакване във връзка с доклада? Въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. 2. За предмета на делото при иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед по чл.417,т.3 ГПК, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. В изложението се поддържа очевидна неправилност на решението.

    Ответникът по касационната жалба И. Н. Г., чрез адв. Г. Г. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

    Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

    Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

    Прието е, че не е спорна възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, че се оспорват направените правни изводи.

    Приел е за безспорно, че ищецът И. Г. е пожелал да закупи от ответника „Стефансон ММ” ООД автомобил, придобит от продавача на основание лизингов договор. Посочено е, че инкирпорирана от договорните клаузи е декларация на продавача, че е единствен собственик на МПС. Прието е от съда, че според чл. 3 окончателен договор следвало да се подпише до 14.02.18 г. Посочено е за безспорно между страните, че договор с изискуемата се от закона форма не бил подписан, а процесният автомобил с протокол от 11.01.18 г. бил иззет от органите на МВР.

    Прието е, че поред чл. 6 от договора „ако окончателен договор не бъде подписан във визирания от договора срок по вина на продавача, той дължи на купувача връщане на продажната цена и неустойка в размер на 30 % от продажната цена“. Прието е още, че в т. 2 от

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари