Определение №60599/13.07.2021 по дело №506/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60599

    София 13.07.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    разгледа докладваното от съдия Декова

    гр.дело №506 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Р. В. А., приподписана от адв.Г., срещу въззивно решение от 14.07.2020г. по в.гр.д.№5316/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 01.07.2019г. по гр.д.№90/2018г. на Окръжен съд – Благоевград, в частта за уважаване на предявените от Г. И. П. срещу Р. В. А. искове с правно основание чл.190, ал.1 ЗЗД.

    Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3, и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

    Ответникът по жалбата Г. И. П., чрез процесуален представител адв.З., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

    Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

    С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част за уважаване на предявените от Г. И. П. срещу Р. В. А. искове с правно основание чл.190, ал.1 ЗЗД за разваляне на сключения между тях договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 77/2009 г. на втори жилищен етаж със застроена площ 120 кв.м. с идентификатор ................... от двуетажна МЖС в УПИ XV в кв. 37 по пл. на [населено място], с идентификатор 65334.300.559, ведно с 215/365 ид.ч. от гореописания УПИ и съответните ид. части от тавана и от общите части на сградата, и за заплащане на сумата от 37060 лв., представляваща продажна цена на имота, сумата от 128.40 лв., разноски за сключване на разваления договор, сумата от 708.35 лв., представляващи вреди от неточното изпълнение ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.05.2018г. до окончателното изплащане.

    Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на купувача-ответника, че исковата претенция била просрочена по давност, като са изложени съображенията на съда, че: правото на купувача да претендира разваляне на договора се погасява с изтичането на 5-годишна давност / чл.110 ЗЗД/; че съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо; че доколкото в настоящото производство се претендират последиците от съдебно признати на трети лица права върху недвижим имот, то началото на давностния срок съвпада с влизането в сила на съдебното решение по гр. д. № 360/2013 на ОС-Благоевград, с което съдът е обявил относителната недействителност на сделката спрямо ищцата А. А. – съпругата на продавача А., и не я обвързва, тъй като имотът на А., макар и да е бил лична негова собственост, е бил единственото семейно жилище, за разпореждането с което не е дала съгласие съпругата на продавача Р. А.. Видно от данните по делото, решението е влязло в сила на 22.02.2018г., а исковата молба е постъпила на 04.05.2018г.,поради което съдът е приел, че претенциите не са погасени по давност.

    Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, по разрешения във въззивното решение въпрос относно началото на давностния срок, в който се погасява правото на купувача да претендира разваляне на договора, когато приобретателят не е знаел за правата на третите лица във връзка с вещта по време на продажбата. Според касатора по този въпрос въззивното решение е в противоречие с решение по т.д.№2110/2019г. на ВКС, ІІт.о, решение по т.д.№1037/2016г. на ВКС, Іт.о., решение по т.д.№1107/2012г. на ВКС, ІІт.о. и решение по т.д.№514/2012 на ВКС, Іт.о. Посочената от касатора съдебна практика се

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари