Определение №60597/26.07.2021 по дело №931/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60597

    гр. София 26.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    гр. дело № 931/2021 год.

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на М. А. С., подадена чрез адв. Н. И., против въззивно решение № 12083/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1174/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8236/04.12.2019 г. по гр. д. № 7112/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от М. А. С. срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 110 ЗЗД за установяване недължимост на суми в размер на 13 246,13 лева – главница, със законна лихва от 04.08.2010 г.; 4582,99 лева – обезщетение за забава за периода 19.02.2007 г. - 04.08.2010 г.; 1261,20 лева – разноски по гражданското дело; 893,34 лева и 2697,05 лева – адвокатско възнаграждение и разноски по изпълнителното дело и са присъдени разноски.

    В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.

    Като основание за допускане на касационното обжалване, касаторът сочи, че решението е постановено в противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/30.03.2017 г. по гр. д. № 61273/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 193/02.11.2018 г. по гр. д. № 4751/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 42/26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС, IV г. о. по следния въпрос: „Може ли след настъпила погасителна давност по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК взискателят да образува ново изпълнително производство със същия изпълнителен лист?“.

    В срока по чл. 287 ГПК „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД не е подало писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

    Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

    По делото е установено, че през 2011 г. е образувано изпълнително производство по молба от 13.09.2011 г. По това дело са събирани суми до 13.06.2012 г. На 10.06.2014 г. взискателят е поискал налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, но няма данни такива да са наложени, като запорните съобщения, изпратени на 26.11.2014 г., са върнати с отбелязвания, че лицето не е клиент на банките. Въззивният съд е приел, че съгласно т. 5 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, изпращането на запорни съобщения до банки, в които длъжникът няма сметки, съставлява действия по налагане на запор, прекъсващо давността. На 30.09.2016 г. взискателят отново е поискал налагане на запори върху банкови сметки, както и предприемане на други изпълнителни действия за събиране на вземането. На 07.10.2016 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „Спортно туристическо дружество Мотен“ за запор върху трудовото възнаграждение, без данни съобщението да е получено от дружеството. След прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по молба на взискателя от 14.12.2018 г. е образувано ново изпълнително производство въз основа издадения изпълнителен лист от 2011 г.

    За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е изложил, че не почива на закона становището на М. А. С., че прекратяването на изпълнителното производство

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари