Определение №60593/09.07.2021 по дело №585/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60593

    София 09.07.2021 г.

    В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ

    Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

    МАЙЯ РУСЕВА

    изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 585/2021 г.

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на В. М. Я., със съдебен адрес – [населено място],подадена чрез пълномощника и адвокат Л. М., срещу решение № 260206 от 29.12.2020 г. по в.гр.д. № 859/2020 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 08.09.2020 г. по гр.д. № 1148/2020 г. на Плевенския районен съд. С първоинстанционното решенеие е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу против „Съни Ко“ ООД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата в размер на 9205,50 лв., представляваща стойността, с която ответното дружество се е обогатило неоснователно, а ищцата В. М. Я. е обедняла в резултат на извършени подобрения в съсобствен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.37.157. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният при условията на чл. 211 ГПК насрещен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и В. Я. е осъдена да заплати на „Съни Ко“ ООД, [населено място], сумата 488,17 лева представляваща обезщетение за това, че като съсобственик е бил лишен от ползване на съсобствения имот за периода 01.04.2017г. – 30.06.2017 ведно със законната лихва от 10.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, прецени следните данни по делото:

    Въззивният съд е приел за безспорно установени следните обстоятелства: страните са били съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.37.157 по КККР на гр.В.Търново, представляващ гараж, със застроена площ от 41,38кв.м. и склад към него с площ от 15,24кв.м.,при описани съседи. С решение №364/16.05.2017г. на РС-В.Търново е допусната съдебна делба по отношение на процесния имот,при квоти по Ѕ ид.част за всеки от съделителите, а с решение №909/12.10.2017г. по делбеното дело е постановено на осн.чл.348,ал.1 от ГПК изнасянето на публична продан на съсобствения имот, при справедлива пазарна цена от 35 900лв. и получената при проданта цена да бъде разпределена по равно между съделителите. По делото не е спорно, че с постановление за възлагане на имота от 28.06.2019г. на ЧСИ В. Г., по изп.дело № 20177250401995, процесният имот е възложен на трето лице -купувач, заплатило на публичната продан сумата от 23 501 лв. и на 19.11.2019г. на взискателя е разпределена сумата от 11969,88 лева. Пред първоинстанционния съд е изготвено и прието заключение на вещо лице, в което констатира, че липсват писмени доказателства за всеки един от пунктовете от т.1 до т.14,описани в Приложение №1 и количествената сметка,тъй като представените фактури за закупени материали не могат да се обвържат договорените и изпълнени на място СМР. По делото не са доказани по безспорен начин видовете подобрения в имота и кога същите са извършвани. В случая ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, доколкото от приложения по делото приемо-предавателен протокол от 10.12.2018г., в който е отбелязано, че наемът за срока на действие на договора е платен изцяло от наемателя, чрез прихващане от стойността на направените в имота подобрения. Ищцата не е обедняла за сметка на ответната страна тъй като заплащането е ставало за сметка на собствениците.

    В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В нея, както и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 по процесуалноправните въпроси относно задължението на въззивния съд да

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари