Определение №60591/08.07.2021 по дело №424/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60591

    гр. София, 08.07.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

    разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 424/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Н. К. А., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. П. против решението от 27.11.2018 г. по гр. д. № 265/2018 г. на Окръжен съд - Монтана.

    Ответникът Е. С. С. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не ангажира становище по жалбата.

    Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

    За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

    Предмет на жалбата е горното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 44/06.02.2018 г. по гр. д. № 573/2017 г. на Районен съд – Лом за отхвърляне на предявеният от Н. К. А. срещу Е. С. С. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, включително психически такива, причинени от ответника с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в периода 15.10.2015 г. - 15.02.2016 г., изразяващи се в многократно отправяни заплахи за саморазправа и убийство, някои от които придружавани от физическо насилие - разтърсване и душене; заплаха с палеж и с унищожаване на личната карта на ищцата, извършена на 01.11.2015 г.; заплаха за публично разгласяване на неверни позорни обстоятелства, осъществена на 07.11.2015 г.; подбудителство към кражба от дома й, осъществено на 18.11.2015 г.; ограничаване достъпа до помещение в жилището на ищцата в [населено място], област Монтана, извършено на 27.11.2015 г.; разгласяване на неверни позорни обстоятелства и заплаха за убийство, извършени на 13.01.2016 г. и палеж на къщата й, извършен на 01.02.2016 г., в общ размер на 10 000 лв.

    Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като e установил, че страните се познават и живеят в [населено място], област Монтана (в процесния период ищцата е обитавала наследствената си къща в това населено място). Отношенията им са влошени, за което сочат приложените по делото НЧХД № 198/2016 г. и НЧХД № 649/2016 г. по описа на РС – Лом, образувани по тъжба на ищцата срещу ответника за деяния, идентични с процесните. Делата са прекратени и по тях не са събрани доказателства относими към спора. Изразено е разбирането, че съгласно чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително неимуществените. В отговор на оплакванията по жалбата на ищцата втората съдебна инстанция е изискала от Района прокуратура – Лом посочените протоколи за полицейско предупреждение, чрез събирането на които страната е целяла да докаже наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и влошеното й здравословно състояние. Съобразени са данните от разпореждане от 25.01.2016 г., с което на основание чл. 64, ал. 1 ЗМВР е разпоредено ответникът да не се саморазправя, да не влиза в пререкания и да не отправя обиди и закани срещу ищцата, да не нанася побой над нея и да не заплашва същата с убийство, всички спорни въпроси да решава по законен ред. Решаващият състав е приел, че претенцията е изцяло неоснователна и недоказана, тъй като по делото не са установени кумулативните предпоставки от състава на основанието по чл. 45 ЗЗД. В тази връзка е изтъкнато, че ищцата, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е провела доказване на конкретно поведение на ответника, което е извършено противоправно и се изразява в няколко деяния, осъществени в обективна връзка помежду си и

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари