Определение №60587/08.07.2021 по дело №1051/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60587

    гр. София, 08.07.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

    2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

    като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1051/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на О. Х. С., чрез адв. К. против решение № 541/26.10.2020 г. по гр. д. № 280/2020 г. на Апелативен съд – Бургас.

    Ответникът Т. С. Ц. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата.

    Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

    За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

    Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 9/12.02.2020 г. по гр. д. № 181/2018 г. на Окръжен съд – Бургас в частта за отхвърляне на предявения от О. Х. С. против Т. С. Ц. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД - за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на 07.12.2016 г. за горницата над присъдените 22 000 лв. до претендираните 30 000 лв.

    Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като e установил, че с влязло в сила споразумение по НОХД № 110/2018 г. на Районен съд – Бургас съд ответникът се признал за виновен в извършване на престъпление на 07.12.2016 г. – чрез нанасяне на удари с метална тръба и ритници причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лява лакетна кост, довела до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от 2. 5 - 3 месеца - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1 НК, за което му e наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което e отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години. Посочил е, че одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда и е задължително за гражданския съд относно следните релевантни факти – извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 413, ал. 3, във вр. ал. 2 НПК и чл. 300 ГПК). Обсъдил е събраните по делото доказателства за вида и характера на причинените на ищеца телесни увреждания: разкъсно - контузна рана на главата, кръвонасядания, мозъчно сътресение и счупване на лява лакътна кост; извършените хирургически интервенции за поставяне на метален имплант в ръката, а впоследствие и за изваждането му; проведеният възстановителен процес, който в случая е продължил по-дълго от обичайното за преминаване на подобни по вид травми (костното срастване на счупения крайник е настъпило 8 месеца по-късно); нарушената и понастоящем функция на счупената ръка, която не е възстановена напълно (ограничение в движението й около 30 градуса); търпените като последица от това болки със значителен интензитет, създадените неудобства в ежедневието, както и получените психически травми – остра стресова реакция, преминала в посттравматично стресово разстройство, характеризиращи се с уплаха, страх, тревожност, отчаяние, нарушение на съня и храненето, нервност, трудно концентриране; занижената самооценка и възможности за справяне; настъпилата временна социална изолация и избягване на контакти, довели до негативна промяна в обичайния начин на живот.

    Съобразявайки описаните физически и психически болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет втората инстанция е достигнала до извода, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД е основателен в размер, по-висок от присъдения с първоинстанционното решение (възлизащ на 17 000 лв.), макар и не до пълния му предявен такъв. Като последица от това е определила за справедлив, необходим и достатъчен паричен еквивалент на засегнатите нематериални блага сумата от

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари