Определение №60584/21.07.2021 по дело №1058/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60584

    София, 21.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1058 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационната жалба на М. Х. Г., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Г. В., против въззивно решение № 260343 от 5 ноември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1506/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Пловдив, с което е потвърдено решение № 72 от 28 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 1146/2019 г. по описа на районния съд в гр. Асеновград, за уважаване на предявения от М. М. Ч. срещу Г. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за признаване за установено, че дължи на Ч. сумата 8400 лева, представляваща авансово заплатено възнаграждение по договор за изработка на мебели от 13.10.2018 г., дължима с оглед разваляне на същия поради пълно неизпълнение на задължението за изработка, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 384 от 28 март 2019 г. по ч.гр.д. № 629/2019 г. по описа на районния съд в гр. Асеновград, и е отхвърлено възражението на Г. за прихващане на направените разходи и възнаграждение за положения труд по договора в размер на 9000 лева.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като предявеният иск бил недопустим, евентуално същото било необосновано и се иска неговата отмяна. Въззивният съд достигнал до неправилни изводи, тъй като не съобразил всички изявления на страните, тълкувал и прилагал закона в противоречие със съдебната практика. Поддържа се, че в хода на производството, след депозирането на исковата молба, ищецът е твърдял нови обстоятелства, различни от описаните в заявлението по чл. 410 ГПК – че две от плащанията по договора от 13.10.2018 г. били извършени преди сключването му (съответно на 6.10.2018 г. и на 10.10.2018 г.), както и е въвел твърдения за предходни договорки между страните. Поради това изводите на въззивния съд противоречали на твърденията на ищеца. Неправилно било прието, че предоставеният срок за изработка бил достатъчен, като не ставало ясно как точно е определена подходящата му продължителност и на коя дата е започнал да тече той. Правят се оплаквания, че съдът не е разпределил доказателствената тежест в доклада си. Сочи се, че предявеният иск не касае установяване дължимостта на посоченото в заповедта за изпълнение задължение, а има друго основание - други договори, суми, дати, срокове, лица и уговорки, различни от посочените в заповедното производство. Поради това се оспорва наличието на правен интерес от водене на иска по чл. 422 ГПК. Освен това били налице нередовности на исковата молба – противоречие между обстоятелствена част и петитум. Недопустимо било с уточняваща молба ищецът да предявява нов иск с ново основание, размер и период. Поддържа се, че при предявяване на иск на друго основание за вземането по заповедта за изпълнение, същият следвало да бъде осъдителен и да се предяви с първоначалната искова молба като главен или при условията на евентуалност. Недоказано по делото останало прекратяването на процесния договор за изработка. Излагат се подробни възражения относно преценката на конкретни доказателства и доказателствени средства, включително на свидетелските показания, които очертавали различен предмет на договора от този, посочен от ищеца. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари