Определение №60582/20.07.2021 по дело №3904/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60582/20.07.2021 г.

    Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Веска Райчева

    Членове: Зоя Атанасова

    Геника Михайлова

    разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3904 по описа за 2020 г.

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Обжалвано е решение № 3555/17.06.2020 г. по гр.д. № 5579/2019 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 46878/21.02.2019 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил като погасени по давност исковете на М. А. Д. срещу Българското национално радио (БНР), както следва:

    · да се признае за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 1702/31.05.2016 г. на генералния директор на БНТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и

    · за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „директор на радиопрограма „Радио София“ “ в БНР (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).

    Решението се обжалва от М. А. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (материалноправен и процесуалноправен):

    1. Има ли характеристика на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 5 АПК решението на Управителния съвет на БНР по чл. 62, т. 14 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) за утвърждаване на сключването или за прекратяване на трудов договор с лице на ръководна длъжност?

    2. Положителният отговор на първия въпрос и предвиденото в чл. 149, ал. 5 АПК предоставя ли възможност на лицето, заемало ръководната длъжност, от която е уволнено, да предяви иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ безсрочно във времето, когато го обосновава с доводи за нищожност на решението на Управителния съвет по чл. 62, т. 15 ЗРТ, включително като бъде съобразено правомощието на гражданския съд по чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК за т.нар. „косвен“ („инцидентен“) съдебен контрол за валидността на административните актове с преюдициално значение в мотивите на решението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?

    Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК обосновава с доводи, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с решение № 21/26.10.1995 г. по конст.д. № 18/1995 г. и с решение № 9/03.07.2014 г. по конст.д. № 3/2014 г. на Конституционния съд на Република България, респ. да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност. Основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК обосновава с довод, че на същите въпроси, възведени като твърдения за незаконност на уволнението в исковата молба по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, респ. като оплаквания във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което исковете са били отхвърлени, въззивният съд не се е произнесъл и така е нарушил и конституционното му право по чл. 56 КРБ. По същество въвежда всички касационни основания: 1) решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 21, ал. 1 – 5 АПК (чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК), от което произтичат и допуснатите съществени процесуални нарушения на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК и чл. 149, ал. 5 АПК (чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК) и е немотивирано. Претендира разноските по делото.

    Ответникът Българското национално радио, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК липсва, а решението е неправилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

    Въззивният съд е съобразил, че с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ ищецът М. А. Д. е твърдял, че: 1) е индивидуален административен акт

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари