Определение №60579/06.07.2021 по дело №383/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60579

    гр. София, 06.07.2021г.

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    Председател: EМИЛ ТОМОВ

    Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

    ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 383 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ответниците „Варнафарма М“ ООД и „Фармнет“ ЕАД срещу решение № 260026 от 14.09.2020г. по в. гр. дело № 13808/2019г. на Софийски градски съд (СГС), ІV-„д“ състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 174495 от 23.07.2019г. по гр. дело № 33112/2018г. на Софийски районен съд (СРС), 90 състав, в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите срещу В. Ц. А. обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, а евентуално за неимуществени вреди, в размер от по 5 100 лв., изразяващи се в обезценяване на репутацията на “Фармнет” ЕАД и в обезценяване на нематериалния актив на “Варнафарма М” ООД, а именно марката „М.“, вследствие на представените и публично разгласени клеветнически и неверни факти в седем предавания “Открито”, излъчени по БНТ на 27 април 2017 година, на 18 май 2017 година, на 8 юни 2017 година, на 21 септември 2017 година, на 26 октомври 2017 година, на 14 декември 2017 година и на първи март 2018 година, състоящи се в лансиране на тезата, че В. М., В. М. и управляваните от тях фирми, в частност „Фармнет ЕАД“, са закупували оригиналното лекарство “Хумира” от производителя в САЩ, като същевременно, чрез контрабанда, са се снабдявали с по-евтини и забранени за внос и продажба в Република България аналози на това лекарство от Република Турция, които били поставени в оригиналните американски опаковки, за да бъдат продадени на потребителите в Република България, оригиналните лекарства се продавали на друго контролирано от ищците дружество “Трейднет България” ЕООД, което ги изнасяло и продавало в чужбина на по-висока цена, а НЗОК заплащала стойността на продадените в България и доставени вследствие на контрабандата турски аналози на фирмите - доставчици, които отново са част от бизнеса на фамилията М., ведно със законните лихви върху претендираните обезщетения от 25.05.2018г. до окончателното изплащане.

    Жалбоподателите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост при извеждане на решаващия извод за отсъствие на противоправно поведение от страна на журналиста А. поради това, че в поредицата процесни телевизионни предавания се съдържат само оценъчни съждения и коментари, но не и неверни твърдения и че репортажите са резултат от добросъвестно журналистическо разследване, представящо всички гледни точки. Твърдят също, че претендираните имуществени и неимуществени вреди са доказани, както и обезщетение за последните е признато като дължимо в полза на юридически лица както в практиката на Европейския съд по правата на човека, така и в практиката на ВКС. Молят атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което предявените искове с правни основания чл. 45, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени изцяло или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции.

    Касаторите – ответници въвеждат основанието по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в това, че въззивният съд е квалифицирал като оценъчни съждения всички изявления в процесните репортажи, без да разгледа нито едно от тези изявления в своето решение. В мотивите на въззивното решение липсва, според тях, анализ на което и да е от изявленията на В. А., представляващи основание на исковете, а е изведена само обобщена констатация, че никъде в предаванията не са съдържат твърдения, а всички изказвания попадат под хипотезата на мнения, коментари и оценки,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари