Определение №60577/29.10.2021 по дело №2237/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно правомощията на въззивната инстанция, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА, МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 2237 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на М. Е. П. и Л. Е. П. срещу решение № 11681/23.07.2020г. по в.гр.д. № 5572/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав. С него, след отмяна на решение №6355/02.09.2019г. по гр.д. №2223/2018г. на Софийски градски съд, I ГО, 24 състав, са отхвърлени предявените от касационните жалбоподатели против „ДЗИ – Общо застраховане“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка, настъпила при ПТП на 26.11.2013г., в размер на сумите от по 30 000 лв. за всеки от тях, както и искове за сумите от по 5 392,08 лв. за всеки един от ищците, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от по 30 000 лв. за периода 11.05.2016г. – 15.02.2018г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд е пререшил въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, преди отчитане на процента на съпричиняване, без да има изрично оплакване и искане в този смисъл във въззивната жалба на застрахователя. Касационните жалбоподатели изтъкват, че единственият спорен въпрос пред въззивната инстанция е бил относно процента на съпричиняване от страна на пострадалата. Наред с това считат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат съображения за допуснати от въззивния съд нарушения на разпоредбата на чл.269 от ГПК, на принципите на диспозитивното начало /чл.6 от ГПК/, служебното начало /чл.7 от ГПК/ и състезателното начало /чл.8 от ГПК/, както и на нормата на чл.175 от ГПК, във връзка с преразглеждането на въпроса за справедливия размер на обезщетението. Считат, че съдът е следвало да укаже на страните, че размерът на обезщетението е предмет на спора и да им даде възможност да предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства. Поддържат, че въззивният съд не е предупредил страните дали служебно прилага императивна материалноправна норма, коя е тя, какво налага прилагането й, както и не е предоставил възможност за становища и доказателствени искания. Поддържат още, че при определяне на процента на съпричиняване съдът, в нарушение ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение
    Решение № 7 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 4351/2014 г.
    Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил искането по чл. 32, ал. 2 ЗС на основания, които не са релевирани във въззивната жалба, без да е налице необходимост от обезпечаване приложението на императивна материалноправно норма или охраняване на гарантиран от закона интерес на определена страна.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари