Определение №60574/16.07.2021 по дело №3836/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60 574

    София, 16.07. 2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.05.2021 година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велислав Павков

    ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

    Ерик Василев

    разгледа докладваното от съдия Йорданов

    гр.дело № 3836 /2020 г.

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Правна фирма „О'Р. С. Р. ЛЛП“ срещу решение № 562 /05.03.2020 г. по въззивно гр.д. № 1080 /2019 г. на Софийски Апелативен съд, с което е отменено решение от 23.10.2018 г. по гр.д. № 11793 /2016 г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на правна фирма „О'Р. С. Р. ЛЛП“ срещу Държавата, участваща в производството чрез процесуалния си субституент Народно събрание и срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банките за солидарно заплащане на сумата 123 734 лева, представляваща обезщетение за търпени вреди и сумата 16 585 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за период от 09.07.2014 г. до 02.11.2015 г. и ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски по делото.

    Образувано е и по касационна жалба № 72298 /07.08.2020 г. (озаглавена частна жалба и идентична с жалба №72360 /10.08.2020 г.) на Правна фирма “О' Р. С. Р. ЛЛП” срещу решение № 1448 /03.07.2020 г. по въззивно гр.д. № 1080 /2019 г. на Софийски Апелативен съд, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.250 ГПК за допълване на решение № 526 от 05.03.2020 г., по гр.д. № 1080 /2019 г. по същото дело.

    Насрещните страни Народното събрание на Р. България, Държавата, представлявана от Министъра на финансите и Фондът за гарантиране на влоговете в банките, оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

    Държавата, представлявана от Министъра на финансите и Фондът за гарантиране на влоговете в банките оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на допълнителното решение.

    Жалбите са допустими, тъй като с първата е обжалвано решение по въззивно дело, постановено по искове с цена над установения в чл.280,ал.3 ГПК минимум за касационно обжалване, а с втората е обжалвано допълнително решение по въззивното дело, постановено в производство по чл.250 ГПК по искане за допълване на въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване.

    За да постанови обжалваното въззивно решение, въззивният съд е приел следното:

    Предявените искове са с правно основание чл.4,§ 3 ДЕС вр. чл.7 КРБ вр. чл.49 ЗЗД.

    Ищецът претендира заплащане на обезщетение от Държавата за претърпени вреди от ненадлежно транспониране на разпоредба от правото на ЕО поради неоснователния отказ на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), основан на чл.4,ал.3 от ЗГВБ (отм.), да му изплати сумата по банкова сметка по чл.39 ЗА в „Корпоративна и търговска банка“ АД (КТБ АД) след поставянето и под особен надзор от БНБ, въпреки, че изискването за степен на информираност е било удовлетворено. Твърди, че е нарушена клаузата на чл.8,ал.3 на Директива 94/19/ЕО.

    Ищецът твърди, че в приетия след Директива 94/19/ЕО чл.4,ал.3 от ЗГВБ (в сила от 1998 г. отм. 2015 г.) е въведено допълнително изискване извън допустимите, което е довело до неправомерно изключване на ищеца от схемата на гарантиране на депозитите.

    Въззивният съд е приел, че предпоставките за уважаване на иска са: нарушение на норма на общностното право, която има директен ефект (директивите нямат такъв, но могат добият такъв, ако не са транспонирани в срок, или транспонирането им е неправилно); нарушението да е съществено (явно и значително да са нарушени границите на предоставените на държавата-членка свобода на преценка); вреда и причинна връзка.

    Въззивният съд е приел, че се твърди противоречие между чл.8,§3 от Директивата и чл.4,ал.3 ЗГВБ (отм.). след сравняване на правилата въззивният съд е приел, че транспонирането на директивата във вътрешното законодателство е извършено надлежно и че в никакъв случай не може да се приеме, че при транспонирането е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари