Определение №60572/16.07.2021 по дело №957/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    7

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60572

    гр. София, 16.07.2021 г..

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 25 май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

    ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

    като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 957 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 от ГПК.

    Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. П. Г., чрез адв. П. П. срещу решение № 440/29.12.2020 г. по в.гр.д.№ 926/2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 713/14.10.2020 г. по гр.дело № 1646/2020 г. на Великотърновския районен съд и вместо това са отхвърлени предявените искове от Г. П. Г. срещу ОД на МВР [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1, 2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ се уважат.

    В изложението е формулиран въпросът:длъжен ли е работникът да извършва дейност, която не му е изрично възложена от работодателя, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

    Ответникът по жалбата ОД на МВР гр.В.Т. в писмен отговор чрез гл.юрисконсулт С. Г. е изразил мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

    Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

    С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т. 2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ.

    От фактическа страна е прието за установено от кадровата справка ищеца Г. Г., че на 16.04.1992 г. между ОД на МВР, гр. В.Т. и Г. Г. е постигнато съгласие последният да престира в полза юридическото лице трудовата си сила срещу възнаграждение, заемайки длъжността „техник-механик/технически контрол на МПС“ в група „РОППССВ“, сектор „ПП“, отдел „ОП“. Прието е също за установено от длъжностната характеристика на ищеца, че като „техник, механик“ той е следвало „в рамките на своите правомощия да отговаря за съответствието на извършените от него проверки на техническото състояние и идентификация на превозните средства и съответствието на данните в документите за регистрация и пререгистрация“.

    Прието е, че по силата на Технологичния ред за работа на „РОППССВ“, сектор „ПП“, отдел „ОП“, обхващащ всички дейности по регистрация, пререгистрация, спиране от движение, пускане в движение, прекратяване на регистрация и възстановяване на регистрация на превозни средства, както и издаване на удостоверителни документи с данни за превозното средство (ПС) и собственика, раздел „Идентификация и проверка на състоянието на превозните средства работно място № 2“, т. II: „Действията на служител – техник-механик/технически контрол на моторни превозни средства (МПС) – „ЛРТП“, в сектор „ПП“ по идентификация и проверка на техническо състояние на превозни средства“ се изразяват в частност в това, че по силата от т. 2, „техникът – механик“ трябва да извършва идентификация на пътни превозни средства, регламентирана в Наредба № I-45/2000 г. на Министъра на вътрешните работи. Приел е, че по силата на същия акт на директора на ОД на МВР, гр.В.Т., в същия раздел в т. III, б. „А“, т. 3 е посочено, че „техникът-механик“ при идентификация на превозни средства въз основа на споменатата наредба на министъра следва да сравни данните на идентификационния номер на рамата от документите с тези върху превозните средства. Приел е, че в същите Технологични правила

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари