Определение №60571/16.07.2021 по дело №239/2019


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос
Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60571

гр. София, 16.07.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 239 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Ц. Н. И., чрез адв.И. К. срещу решение № 3706/07.06.2018 г., поправено с решение № 6184/03.10.2018 г. по гр.дело № 7109/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 12022/19.01.2017 г. по гр.дело № 32554/2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове от Ц. Н. И. срещу „Бе 2” ООД с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, както и в отхвърлената част на предявения иск с правно основание чл.224,ал.1 КТ за разликата над сумата 112.25 лв. до пълния предявен размер от 254 лв. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ и чл.224,ал.1 КТ се уважат.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да приложи императивна правна норма, дори и ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване? Въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. 2. Налице ли е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328,ал.1,т.6 КТ при промяна на изискванията за заемане на длъжността, а именно при изменение, настъпило след сключване на трудовия договор? Въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касационната жалба „Бе 2” ООД, чрез адв. Н.Х. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е недопустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд от 19.01.2017 г. по гр.дело № 32554/2013 г. в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.224,ал.1 КТ над сумата 112.25 лв. до пълния размер от 254 лв. Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.3,т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.224,ал.1 КТ е постановено по гражданско дело за обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска до 5000 лв. – в случая цената на иска е 254 лв. На основание чл.280,ал.3,т.3 ГПК в тази част въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Поради това касационната жалба в указаната част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В останалата част касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което в обжалваната част по предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари