Определение №60568/15.07.2021 по дело №667/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    9

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60568

    гр. София, 15.07.2021 г..

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

    ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

    като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

    гр. дело № 667 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 от ГПК.

    Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. М. П., чрез адв.А. Х. срещу решение № 1428/13.11.2020 г. по в.гр.дело № 1687/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1295/11.03.2020 г. по гр.дело № 6708/2019 г. на Варненския районен съд и вместо това е отхвърлен предявения иск от П. М. П. срещу „Премиер груп” ООД,гр.Варна с правно основание чл.213,ал.2 КТ. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявеният иск се уважи.

    В изложението са формулирани въпросите: 1. За правомощията на въззивната инстанция да се произнася по въпроси, които не са били наведени като спорни между страните, нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство, от съществено значение за крайния изход на делото, решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Съставлява ли промяна на предмета на правния спор, въвеждането от съда на нови обстоятелства, които формират крайния му извод, без да са наведени твърдения в тази насока от някоя от страните? 3. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес допустимо ли е съдът да основе решението си на възражения, направени от ответника след срока на отговора на исковата молба и на ненаведени от ответника в процеса възражения с отговора на исковата молба? 4. Допуска ли въззивният съд съществено процесуално нарушение, когато отхвърля иска без съответно оплакване в жалбата от ответника срещу първоинстанционното решение, приемайки за неосъществен правопораждащ вземането на иска юридически факт, за който страните не спорят и има ли значение, че искът е основан/има за източник/ императивна материално-правна норма? Втори, трети и четвърти въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. 5. Дали при командироване на работник в рамките на предоставянето на услуга на територията на друга държава – членка на ЕС, държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария по чл.121а,ал.1,т.1 КТ по силата на сключено допълнително писмено споразумение към основния трудов договор следва да се счита, че е налице изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването по отношение мястото на работа или следва да се счита, че е налице изменение на работното място, според даденото в пар.1,т.4 от ДР на КТ легално определение за работно място? Решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК.

    Ответникът по касационната жалба”Премиер Груп” ООД не е изразил становище по жалбата.

    Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол и е процесуално допустима.

    С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.213,ал.2 КТ.

    От фактическа страна е прието следното:

    Прието е за безспорно по делото и установено от трудов договор № 1144/02.08.2018г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, във вр. чл.70, ал.1 КТ, че между страните е възникнало ТПО, по силата на което П. П., като работник приел да изпълнява длъжността „корпусник в корабостроене и кораборемонт“ при ответника – работодател, с място на работа

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари