Определение №60564/13.07.2021 по дело №763/2021


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Прекъсва ли се трудовият стаж в случаите, когато работникът или служителят е в неплатен отпуск повече от 30 работни дни и полага труд по друго трудово правоотношение, при друг работодател?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 763 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Мини Марица-Изток“ ЕАД, със седалище и управление в [населено място], Област Стара Загора, представлявано от изпълнителния директор А. А., подадена чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Д. С. срещу въззивното решение № 260096/7.12.2020 г, постановено по гр.дело № 3263/20 г на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260000/31.8.2020 г по гр.дело № 222820 г по описа на Районен съд-Раднево, като касаторът е осъден да заплати на Е. Д. И. сумата 24061, 41 лв, представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 КТ вр.чл.83 ал.1 КТД, сключен в предприятието или 9 брутни трудови възнаграждения.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Ответникът по касационната жалба Е. Д. И. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.М. Х. от АК-Стара Загора.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 960 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Мотиви

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение е прието, че между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение в периода 12.5.1988 г до 16.1.2020 г-т.е 28 г, 3 месеца и 10 дни.Същото е прекратено със заповед № 5/15.1.2020 г на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобито право на пенсия.На ищеца е изплатено обезщетение на основание чл.222 ал.3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения.Съгласно разпоредбата на чл.228 ал.2 КТ размерът на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ се прилага, доколкото в колективен трудов договор не са предвидени по-големи размери. Безспорно е по делото, че по отношение на ищеца са приложими разпоредбите на Колективния трудов договор от 2018 г, действащ в предприятието.Съгласно чл.83 ал.1 от този КТД работникът или служителят получава обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в увеличен размер или 15 брутни трудови възнаграждения, ако през последните години на трудовия си стаж е работил при един и същ работодател от 25 до 30 години, като за трудов стаж при работодателя се счита този, придобит във всичките предприятия и клонове от състава на „Мини Марица-изток“ ЕАД и бившето СО „Марица-изток“.Безспорно е било също, че в периода 1.12.2003 г до 6.11.2007 г ищецът е ползвал неплатен отпуск, тъй като е изпълнявал изборна длъжност –кмет на [населено място].Въззивният съд е приел, че това обстоятелство не прекъсва продължителността на трудовия стаж при работодателя-ответник, поради което на ищеца се дължи обезщетение на основание чл.83 ал.1 от КТД от 2018 г в размер на общо 15 брутни трудови възнаграждения, поради което му се дължат още 9 БТВ в размер на 24061, 41 лв, до който размер иска е уважен, а първоинстанционното решение потвърдено.

Касационен въпрос

В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност и чл.280 ал.1 т.3 КТ.Формулиран е следния въпрос : прекъсва ли се трудовият стаж в случаите, когато работникът или служителят е в неплатен отпуск повече от 30 работни дни и полага труд по друго трудово правоотношение, при друг работодател.

Налице е касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Поставеният въпрос е обусловил правните изводи на съда и

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари