Определение №60561/13.07.2021 по дело №3709/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60561

    София,13.07.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.05.2021 година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велислав Павков

    ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

    Ерик Василев

    разгледа докладваното от съдия Йорданов

    гр.дело № 3709 /2020 г.

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Р. срещу въззивно решение № 4904 от 12.08.2020 г. по гр.д. № 4526 /2020 г.. на Софийски градски съд, с което е отменено решение на Софийски районен съд, в частта, в която са уважени предявените от жалбоподателката Т. Л. Р. искове по чл.74,ал.4 КТ и чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ и вместо това въззивният съд е отхвърлил исковете.

    Насрещната страна 49-то Основно училище „Бенито Хуарес“ в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

    Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно по искове с правно основание чл.74 КТ и чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

    Ищцата иска прогласяване на недействителността на клаузата по т.4 в трудовия договор от 03.09.2018 г., за сключването му със срок до 31.05.2019 г. и за срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя. На твърдяната недействителност основава исковете си.

    Въззивното решение е постановено по жалба на ответника – 49-то Основно училище „Бенито Хуарес“.

    Доводите за неправилност са основани на твърденията на жалбоподателя в отговора на исковата молба, че трудовият договор с ищцата е прекратен законосъобразно на основание чл.71 КТ в срока за изпитване; че уговорка за срока за изпитване се съдържа единствено в този договор и е действителна, в предишния срочен трудов договор с ищцата, прекратен преди 19 учебни години, подобна уговорка не се е съдържала и предишният срочен договор е прекратен с изтичане на срока за сключването му; че не са съществували пречки за сключване на срочен трудов договор с ищцата, тъй като предишният трудово договор с нея (отпреди 19 учебни години) е бил за различна работа (по смисъла на чл.70,ал.5 КТ), за различна трудова функция.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

    Ищцата е била назначена на длъжността „начален учител“ в 49-то Основно училище „Бенито Хуарес“, със срок на договора до края на учебните занятия за 1998 – 1999 г., като трудовото правоотношение между страните е било прекратено поради изтичане на уговорения срок. По делото не е спорно, че между същите страни е сключен нов срочен трудов договор от 03.09.2018 г., със срок до 31.05.2019 г. и с шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя, с който ищцата е назначена на длъжност – „старши учител от I до IV Клас”. Със заповед от 06.02.2019 г. трудовият договор бил прекратен на основание чл.71,ал.1 от КТ – преди изтичане на срока за изпитване.

    По наведеното от ищцата твърдение за основание за недействителност на клауза на т.4 от трудовия договор, с която се уговаря срок за изпитване, поради противоречието й с императивната норма на чл.70,ал.5 КТ, въззивният съд, като се е позовал на практика на ВКС е приел, че доводът на ищцата за нищожност на уговорката поради това, че нейната годност да изпълнява работата вече е била проверена, тъй като ограничението на чл.70,ал.5 КТ за случаите, когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност, се сключи нов трудов договор със същата по естеството си трудова функция, се отнася само до сключване на последователни и без прекъсване във времето трудови договори с един и същ работодател (в случая между двата трудови договора са изминали повече от 19 години).

    Въззивният съд е приел също, че в случая не е налице идентичност между трудовите функции, възложени на ищцата с процесния трудов договор за длъжността „старши учител от I до IV клас“ и тези, възложени й с първия трудов договор за длъжността „начален

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари