Определение №60560/13.07.2021 по дело №3043/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60560

    София, 13.07. 2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.05.2021 година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велислав Павков

    ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

    Ерик Василев

    разгледа докладваното от съдия Йорданов

    гр.дело № 3043 /2020 г.

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Производството e образувано по касационна жалба на З. К. С. с вх. № 91305 от 09.09.2020 г. срещу решение № 4330 /17.07.2020 г. по гр.д. № 2313 /2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Районен съд- София, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 10 000 лева - неимуществени вреди от незаконно бездействие на служители на Прокуратурата на Република България.

    С молба с вх. № 90783 от 08.09.2020 г. З. К. С. иска отвод на целия ВКС, поради заведено срещу него дело в СРС.

    Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България в писмен отговор оспорва наличието на снования за допускане на касационно обжалване.

    Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по иск с цена над установения в чл.280,ал.3 ГПК минимум за касационно обжалване.

    За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

    Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, които твърди, че е претърпял от прекратяването на прокурорска преписка № 2472 / 1999 г., образувана по негова тъжба за обида и клевета. С постановление от 18.01.2000 г. прокуратурата е постановила отказ да образува предварително производство и е прекратила производството по преписката. На писмо на ищеца от 19.08.2013 г. е отговорено, че преписката е унищожена поради изтичането на срока за съхранението и с административен акт № 506 /2006 г. на Държавния архив.

    Въззивният съд не е установил процесуални нарушения, допуснати от прокуратурата. Приел е, че материалите по делото са унищожени от служители на Държавния архив след проверка на законоустановените предпоставки за унищожаване на съдържащите се в нея документи. Доколкото не се касае за действия на служители на ответника по делото, въззивният съд е приел, че не следва да изследва законосъобразността на същите.

    Преписката е унищожена поради изтичането на срока за съхранението и, поради което не е възможно да се извърши проверка на материалите по делото. Процесуалното бездействие на ищеца в продължение на повече от 10 г. – от 2000 г. до 2013 г. не го освобождава от тежестта да установи твърдените изгодни за него факти.

    Въззивният съд е обосновал и извода си, че не са доказани твърдените неимуществени вреди в причинна връзка с описаното противоправно поведение.

    В обобщение: за да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е доказан фактическият състав на чл.49 ЗЗД. По делото не се установяват твърдените от ищеца противоправни действия на служители на ответника. Остава недоказана и причинната връзка между твърдяното противоправно поведение и настъпилите вреди.

    При разглеждането на делото въззивният съд е отказал да допусне като доказателство по делото представеното с въззивната жалба Становище на В. Н. - началник на РИО - София град. Приел е, че въззивникът не е представил доказателства, че същото е новооткрито и поради това е приел, че е настъпила преклузията по чл.266,ал.1 ГПК.

    В хода на производството жалбоподателят е направил искане за отвод на всички състави на Софийски градски съд, поради заведени срещу този съд граждански дела, което поражда съмнение за обективната безпристрастност на съдиите в този съд, което е оставено без уважение, тъй като е прието, че не са налице предпоставките на чл.22,ал.1,т. 6 ГПК.

    По основанието за отвод на настоящия състав на ВКС:

    Настоящият състав намира, че не е налице нито едно от визираните в разпоредбата на чл.22,ал.1 ГПК основания за отвод по отношение на никой от членовете на състава – не са налице предпоставките, визирани в т.т.1 -5, нито други обстоятелства, които пораждат основателни

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари