Определение №60557/12.07.2021 по дело №1255/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60557

    София, 12.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1255 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационната жалба на „Трънчев“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Ю. Н. Трънчев, чрез адв. И. Т., против решение № 260034 от 30 ноември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 257/2020 г. по описа на окръжния съд в [населено място], в частта му, с който е потвърдено решение № 260059 от 6 август 2020 г., постановено по гр.д. № 146/2020 г. по описа на районния съд в [населено място], в частта му за осъждането на дружеството на основание чл. 200 КТ да заплати на Ш. М. А. сумата от 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди от претърпени от нея болки и страдания, неудобство, дискомфорт, предизвикани от счупване на петната кост, закрито в дясно, в следствие на трудова злополука на 29.12.2009 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

    В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора, от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установява отговорността и вината на работодателя – дружеството е взело и спазва всички мерки по отношение на здравословните и безопасни условия на труд на своите работници, няма допуснати нарушения и няма налагани наказания в тази насока; по отношение на работниците и служителите е провеждан първоначален и периодичен инструктаж, включително по отношение на ищцата; мястото на инцидента е било достатъчно обезопасено, почистено, без счупени и напукани стъпала, без замърсяване и заледяване. Вината за настъпване на инцидента е на ищцата, с допусната от нейна страна небрежност и невнимание, при положение, че работи в обекта от 2014 г. и достатъчно добре познава мястото и неговите специфики. По делото се било доказало наличието на предпоставките по чл. 201 КТ, които обуславят възможността работодателят да се освободи от отговорност или да му се намали отговорността. По размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди се сочи, че претърпяната операция е била кратка, преминала е без усложнения и ищцата към момента се възстановява по план и спрямо медицинските прогнози, няма настъпили допълнителни усложнения в здравословното й състояние, в него има подобрения; присъденият от съда размер от 8000 лева обезщетение е прекомерен. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди се и че обжалваното решение е очевидно неправилно.

    Ответницата Ш. М. А., с адрес в [населено място], обл. Търговище, представлявана от адв. Г. Х., в отговор на касационната жалба поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а посочените аргументи за неправилността на въззивното решение са неоснователни.

    Срещу същото въззивно решение, но в частта му, с която се потвърждава първоинстанционното решение в частта му, с която искът по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 8000 лева до претендирания размер от 20000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, е предявена насрещна касационна жалба от Ш. М. А., представлявана от адв. Г. Х..

    В насрещната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изтъкнати са съображения за несъобразяване с указанията на ВС според т. II на ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС по приложението на чл.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари