Определение №60553/25.06.2021 по дело №1358/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60553

    гр. София

    25.06.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

    ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

    като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 1358 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба с вх. № 108539/08.12.2020 г. на Н.-А. Ю. П.-А., подадена чрез адв. М. М., срещу въззивно решение № 85/29.09.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 215/2020 г. по описа на Бургаски апелативен съд. С това решение след частична отмяна решение № 76/14.04.2020 г., постановено по гр. дело № 958/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, е отхвърлен предявеният иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв. – претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в противоправни актове, действия и бездействия на прокурори от Окръжна прокуратура-Бургас, Апелативна прокуратура-Бургас и Върховна касационна прокуратура, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска, и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част, с която предявената претенция е отхвърлена за разликата над 2000лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.

    В касационната жалба се релевират доводи за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на иска изцяло или за връщане делото на въззивния съд и последващо разглеждане от друг въззивен състав. Релевирано е и искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, изразяваща се в грешно посочване като дата на предявяване на исковата молба, от която се претендира законната лихва, 11.12.2017г. вместо 20.06.2019г.

    В приложеното към жалбата изложение като общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси: 1. „Когато пред въззивната инстанция са събрани всички допустими и относими доказателства, но има съмнения дали повдигнатия с исковата молба съдебен спор е по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, или по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 13 ЕКЗПЧОС и Протокол № 7, чл. 4, § 2 от същата конвенция, за заплащане на обезщетение от Прокуратурата на Република България за накърнено право на възобновяване на наказателно дело, може ли въззивният съд да се произнесе по съществото на спора, като приеме различна правна квалификация, респ. „непълна квалификация“, дадена от първата инстанция?“; 2. „Компетентен ли е гражданският съд, разглеждащ иск с правно основание по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, да преценява законосъобразността, съответно – противоправността на актовете на Прокуратурата на Република България, когато се претендира от тях да са произтекли вреди и предмет на делото е обезщетение на такива вреди?“; 3. „Компетентен ли е гражданският съд, разглеждащ исковата претенция с правно основание по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, да извърши съдебна проверка на материалната законосъобразност, съответно – противоправността на актовете на Прокуратурата на Република България, когато се претендира от тях да са произтекли вреди и предмет на делото е обезщетение на такива вреди?“; 4. „Компетентен ли е гражданският съд да прецени за допуснати нарушения от Прокуратурата на Република България на чл. 13 ЕКЗПЧОС и Протокол № 7, чл. 4, § 2 към същата конвенция, при разглеждане на исковата претенция с правно основание чл. 49 ЗЗД?“. Релевирано е и искане „за допускане на касационно обжалване, мотивирано с липса на съдебна практика за възмездяване на вреди от Прокуратурата на Република България при разглеждане на исковата претенция с правно основание по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, както и по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 13 ЕКЗПЧОС и Протокол № 7, чл. 4, § 2 към същата

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари