Определение №60552/09.07.2021 по дело №1080/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60552

    гр. София 09.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

    ЕРИК ВАСИЛЕВ

    изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    гр. дело № 1080/2021 год.

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Н. Б., пълномощник на А. Е. Р., против въззивно решение № 260627/15.10.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1411/2020 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 599/10.02.2020 г. по гр. д. № 11469/2019 г. на Районен съд - Варна, с което на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД е прието за установено, че А. Е. Р. дължи на Ю. В. К. сумата от 7000 лв., представляваща остатък от предадена по договор за заем, сключен на 19.02.2018 г. парична сума с падеж 19.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 3975/28.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7798/2019 г. на Районен съд - Варна.

    В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

    В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „При доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл. 240 33Д, а именно предаване парична сума, следва ли да се презумира наличието на друг съществен елемент от договора, а именно поето задължение за връщане на сумата? Задължението на ответника по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД да установи своите възражения за недължимост на сумата, освобождава ли ищеца от задължението да докаже основанието на иска си?“; 2. „Кои са необходимите предпоставки, за да се приеме, че е сключен договор за заем по чл. 240 33Д? При какви обстоятелства изявлението на страната, приложено като доказателство по делото и обективиращо признание на неизгоден за нея факт, следва да бъде счетено като извънсъдебно признание за задължение? Каква е процесуалната сила и доказателствената стойност на направеното извънсъдебно признание от ответника по делото и може ли съдът да основе решението си само въз основа на извънсъдебно признание или следва да прецени същото с оглед всички обстоятелства по делото?”; 3. „С оглед на задължението на ответника да докаже възраженията си по предявен иск с правно основание чл. 240 от 33Д, следва ли с доклада по делото съда да укаже на страните за фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване и да допусне до събиране писмени и гласни доказателства, поискани от ответника в първото по делото съдебно заседание, които имат за цел да докажат направените от последния възражения?“ и 4. „Преклудирани ли са доказателствени искания направени с въззивната жалба, за събиране на писмени и гласни доказателства, които са били направени и в първото по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд и допуснати от съда с определение, в случай, че първоинстанционния съд е отменил определението си за допускането им? Допустимо ли е искането за събиране на гласни доказателства, при режим на призоваване да бъде направено отново пред въззивния съд, след като такива първоначално са били допуснати пред първоинстанционния, но в последствие определението за допускането им е отменено?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС: първият с решение № 192/07.11.2014 г. по гр. д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. на ВКС, IV г.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари