Определение №60551/25.06.2021 по дело №3096/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60551

    [населено място], 25.06.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    разгледа докладваното от съдия Декова

    гр.дело №3096 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на В. И. Х., чрез процесуален представител адв.Л., срещу въззивно решение от 17.06.2020г. по в.гр.д.№5276/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.06.2019г. по гр.д.№2706/2017г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от В. И. Х. срещу Г. С. Я. и Л. Л. Я. искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.183 ЗЗД.

    Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

    Ответниците по жалбата Г. С. Я. и Л. Л. Я., чрез процесуалния им представител адв.М., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

    Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

    С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от В. И. Х. срещу Г. С. Я. и Л. Л. Я. искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.183 ЗЗД за заплащане на сумата от по 35 000лв. от всеки от тях, представляващи дължима продажна цена по договор за покупко-продажба на движими вещи от 31.10.2016г.

    Въззивният съд е приел, че от представения по делото договор за покупко-продажба от 31.10.2016г., сключен между страните по делото, се установява, че е постигнато съгласие, че ищецът, като продавач, продава на ответниците, като купувачи, движими вещи „хладилни витрини, хладилници, фризери, стилажи, поставена нова дограма“ срещу задължение на купувачите да заплатят уговорената продажна цена в размер на 70 000лв. по банков път, по посочена в договора сметка; уговорено е, че продавачът е длъжен да предаде на купувачите вещите в състоянието, което се намират, към момента на постигане на съгласие за закупуването.

    Съдът е изложил съображения, че от посоченото в договора се установява, че не са индивидуализирани движимите вещи, а са посочени общо, без характерни белези, вид, марка, размери, модел, сериен номер, за да се отграничат от други вещи от същия род. Приел е, че възражението във въззивната жалба, че е било невъзможно индивидуалзирането им, тъй като са били изработени по индивидуален проект е неоснователно, тъй като това не изключва да се дадат характеристики на същите.

    Съдът е посочил, че неопределеност на конкретно закупената процесна вещ следва да бъде отстранена, защото в обратния случай покупката е правно невъзможна, а задължението на продавача – неизпълнимо. Следва родово определените белези на вещта да стигнат обективен максимум, който да ги превърне в индивидуални белези, а вещта за стане предмет не на родово, а на индивидуално определена престация. Съдът е посочил, че съгласно чл. 24, ал.2 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Предмет на доказване е установяване на индивидуализацията на вещите, както и че същите са получени. Член 186а ЗЗД регламентира, че "рискът от случайно погиване или повреждане на родово определени стоки, преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена".

    Съдът е изложил, че когато при продажбата на родово определени вещи в договора липсва съгласие за начина на предаване, приемане и изпращане на вещите, т. е. за начина на тяхното индивидуализиране, собствеността и рискът преминават от продавача върху купувача от момента на фактическото предаване лично на купувача или на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари