Определение №60544/23.06.2021 по дело №313/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60544

    гр. София, 23.06.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 313 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба с вх. № 22774/23.10.2020 г. на „Национална електрическа компания“ ЕАД, чрез старши юрисконсулт Е. М., против въззивно решение № 957/23.09.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2275/2020 г. на Окръжен съд – Варна. С обжалваното решение са уважени предявените от Е. Д. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Портиер, той и работник поддръжка сгради“ при „Национална електрическа компания“ ЕАД; за заплащане на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 01.11.2019 г. – 19.12.2019 г. в размер на сумата 1 541,29 лева.

    В касационната жалба са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение.

    В изложението си касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал.2, пр.3 –то ГПК за допускане на касационния контрол по следните (обобщени и уточнени от настоящия състав) въпроси: 1) допустимо ли е въззивният съд да отмени като незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, след като ищецът не е поискал обявяване недействителността на допълнително споразумение, с което договорът е променен от безсрочен в срочен; 2) допустимо ли е съдът да квалифицира трудовото правоотношение като безсрочно, при условие, че е налице хипотезата на чл. 68, ал. 3 КТ, респ. всички длъжности, на които е бил назначаван работникът са със сезонен характер на работата; 3) при наличие на няколко предхождащи уволнението допълнителни споразумения, сключени на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 3 КТ, отмяната на оспорената заповед за уволнение по последното споразумение, променя ли срочността на трудовото правоотношение. Сочи се практика на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи.

    Ответникът по жалбата – Е. Д. М., представляван от адв. С. С., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба.

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

    Въззивният съд е посочил, че ищецът е започнал работа в ответното дружество през 2011 г. по безсрочен трудов договор, като за периода от 14.11.2013 г. до 01.11.2019 г. е заемал длъжността „Портиер, той и работник, поддръжка на сгради“. Трудовото му правоотношение е било изменяно многократно, но винаги е оставало безсрочно. На 01.04.2019 г. страните подписали поредното допълнително трудово споразумение, в което е записано преминаването на служителя от 4 - часов на 8 – часов работен ден; срок на договора - до 01.11.2019 г. и като основание - чл. 119, вр. с чл. 68, ал.1, т. 1 и ал. 3 КТ. Със Заповед № 36/01.11.2019 г. трудовото правоотношение с М. е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок. За да счете, че искът за отмяна на уволнението е основателен, въззивният съд е приел, че заеманата от ищеца длъжност не е отговаряла на условието по чл.68, ал.3 КТ – не е била за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, поради което съществуващото трудово правоотношение не е променило безсрочния си характер (чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ). Посочено е, че за да се превърне безсрочния трудов договор в срочен е необходимо освен споразумение за промяна

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари