Определение №60542/23.06.2021 по дело №2642/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    6

    O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60542

    гр. София, 23.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско

    отделение в закрито заседание на двадесети и девети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

    ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

    като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.дело № 2642 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 1433 от 01.07.2020г. по гр. д. № 4229/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, в частта му, с която касаторът е осъден на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на ищеца Е. Д. Й. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда, в размер на 18 500 лв.. Първоинстанционното решение в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 1 500 лв., е влязло в сила като необжалвано.

    Жалбоподателят поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до необоснованост и до нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички установени обективно съществуващи конкретни за делото обстоятелства от значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, изискуеми по смисъла на чл. 52 ЗЗД, вкл. за паралелно водено наказателно производство за престъпление, от което също са търпени неимуществени вреди, и че не е изложил мотиви за значението на всяко едно от тях за определения размер на обезщетението. Така е присъдил допълнително обезщетение, при което общият размер на присъденото обезщетение се явява завишен, в нарушение на принципа за справедливостта, въздигнат като критерий в чл. 52 ЗЗД. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде присъдено обезщетение в съответствие с действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца.

    В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните два въпроса: 1. „за задължението на съда да обсъди всички конкретни по делото обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД“, по който поддържа, че произнасянето на апелативния съд противоречи на т.II ППВС № 4/23.12.1968г., на т. 3 и т. 11 ТР №3 от 22.04.2005г. по т. д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и на т.19 ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, и 2. „Как се определя и какво е съдържанието на понятието справедливост изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД?“, по който навежда противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 162 от 13. 08.2018г. по гр.д. № 3190/2017г. на IV – то г.о., решение № 395 от 18.01.2012г. по гр.д. № 159/2011г. на III-то г.о., решение № 57 от 09.02.2016г. по гр.д. № 4641/2015г. на IV – то г.о. и решение № 64 от 26.06.2020г. по гр.д. № 3132/2019г. на III -то г.о..

    Ответникът по касационната жалба - Е. Д. Й., подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, и за нейната неоснователност. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. К. С., осъществявал безплатно процесуално представителство спрямо него, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата (ЗА).

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което тя е допустима.

    Производството по делото е образувано по

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари