Определение №60541/29.06.2021 по дело №606/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60541

    София, 29.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 606 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационната жалба на Община Кюстендил, представлявана от кмета П. П., чрез юрк. К. С., против въззивно решение № 260032 от 13 октомври 2020 г., постановено по в.гр.д. № 130/2020 г. по описа на окръжния съд в Кюстендил, в частта, с която е потвърдено решение № 66 от 22 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 1486/2019 г. по описа на районния съд в гр. Кюстендил, в частта, с която Община Кюстендил е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Ю. Л. Р. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от получена на 11.01.2019 г. травма при подхлъзване и падане на непочистен, заледен и неопесъчен участък от ул. "Места" в гр. Кюстендил, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че е налице съпричиняване, предвид безспорно установеното нарушение на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, допуснато от Р., тъй като правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно само на специално очертана или неочертана маркировка на платното, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата, а при пресичане на пътното платно извън определените за целта места, това право не е абсолютно. В тази връзка се сочи, че въззивният съд не е отчел наличието на пешеходни пътеки в близост, а е бил длъжен с оглед направеното от общината възражение за съпричиняване. Тъй като общината отговаря за настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по пътното платно, когато ползването на тротоара не е било възможно, в случая следвало да бъде установено състоянието на тротоара, по който Р. е избрала да се движи, което не било направено от предходните две инстанции. Сочи се, че при почистен от сняг и лед тротоар и липсата на паркирани автомобили общината не следва да носи отговорност, защото движението на пешеходеца е било продиктувано от собствена преценка в нарушение на императивни правила. По делото не било установено наличието или липсата на пешеходна пътека или продължение на тротоар наблизо, както и състоянието на тротоара, и защо пострадалото лице не се е движило по него, което показва наличието на пропуск при събиране или анализиране на необходими и относими доказателства по делото. В случая окръжният съд не извършил необходимите действия за изясняване на фактите по спора, поради което делото следвало да бъде върнато за ново разглеждане. Освен това със свидетелските показания било установено, че въпреки тежките метеорологични условия, по улицата е било възможно нормалното придвижване с автомобил, поради което правно неиздържан бил изводът, че само липсата на почистено пътно платно, по което Р. се движила по неясни причини, е причина за процесните вреди. При правилност на констатацията на въззивния съд, че обезщетение не би се дължало, ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа, но вредата е настъпила въпреки това, то в случая била налице точно такава хипотеза и липсвала вина на извършителя на възложената работа, както и причинно-следствена връзка между действията на служителите на общинското предприятие „Чистота“ и процесната травма. Доколкото отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД следва да е виновна, като основната ѝ форма е небрежността (неполагане на дължимата грижа), в случая от факта на настъпилата вреда не би могло да се

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари