Определение №60536/23.06.2021 по дело №653/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60536

    гр.София, 23.06.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    разгледа докладваното от съдия Декова

    гр.дело № 653 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Постъпила е касационна жалба от В. Т. П., чрез процесуален представител адв.У., срещу решение от 14.10.2020г., постановено по в.гр.д.№534/2020г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 30.06.2020г. по гр.д.№5/2020г. на Районен съд - Етрополе за отхвърляне на предявените от В. Т. П. срещу „Елаците Мед“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

    Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решние, за допускане на касационно обжалване.

    Ответникът по касационната жалба „Елаците Мед“ АД, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

    Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:

    С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от В. Т. П. срещу „Елаците Мед“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признане за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 1731 от 06.11.2019г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор,теж.авт./25т.,автомонтьор“ и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.

    Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание. Приел е, че работникът е разполагал с възожност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата и на следващия ден след като са поискани, са депозирани писмени обяснения от него, поради което е спазено изискването на чл.194, ал.1 КТ; че заповедта та уволнение съответства на изискванията на разпоредбата на чл.195 КТ – в нея е записано подробно всяко едно от извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина, като формулировката на обстоятелствената част на уволнителната заповед съдържа достатъчно ясни, конкретни и информативни мотиви за вида на нарушението и датата и мястото на извършването му. Съдът е приел, че първите две нарушения – във връзка с инсструктажа, не са достатъчно тежки, за да доведат до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, но трутото извършеино нарушение – нанасянето на прободна рана на баботника В. В. обаче е достатъчно тежко, и само въз основа на него работодателят може да наложи най-тежкото наказание, предвид тежестта на нарушението, преценено с оглед значимостта му, обстоятелствата, при които е извършено, а също поведението на работника.

    Касаторът бланкетно е посочил основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение, по съображенията за неправилност, развити в касационната жалба.

    Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари