Определение №60534/28.06.2021 по дело №3267/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60534

    София, 28.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

    ЕРИК ВАСИЛЕВ

    като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3267 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационната жалба на Адвокатска колегия – [населено място], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Ю. Д. Б., чрез адв. П. А., против въззивно решение № I-57 от 13 април 2020 г., постановено по в.гр.д. № 363/2020 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 3273 от 28 ноември 2019 г., постановено по гр.д. № 5481/2019 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта, с която е признато за незаконно уволнението на Т. М. Н., и е отменена заповед № 1/17.05.2019 г. на Ю. Д. Б., председател на адвокатския съвет към Адвокатска колегия – Б..

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение страда от всички пороци според чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът неправилно не е оценил първоинстанционното решение като недопустимо, защото оспорването на законността на уволнението е обоснована от Н. с прекратяване на трудовия й договор на друго основание – „здравословни причини“. В изпълнение на дадени й указания да уточни на какво основание счита трудовия й договор за прекратен, Н. изрично е заявила, че има здравословни причини и оспорва уволнението, което било потвърдено и в отговора на въззивната жалба; при тези твърдения съдът е следвало да прецени налице ли са били предпоставките за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ищцата, и така да достигне до крайния извод по законосъобразността на дисциплинарното уволнение – съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. В случая въззивният съд не е отчел обстоятелството, че първата инстанция е заменила спорния предмет на делото – дали Н. е прекратила трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ поради заболяване, както се твърди от самата нея, като е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е направено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След като до работодателя е сторено уведомяване от страна на ищцата, че болничните й са продължени с 20 дни, считано от 20.03.2019 г. (с което заявила, че удължава своя отпуск поради временна неработоспособност с още 20 дни), то към тази дата самата тя е считала трудовото си правоотношение за валидно; нелогично е да се удължава болничен със същото заявление, с което според съда едностранно се прекратява трудовото правоотношение; при това изявление работодателят е очаквал Н. да се върне на работа след оздравяването си; действията на ищцата и отправените изявления поставят под въпрос дали е налице валидно отправено и еднозначно изявление до работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва се изводът на съда, че ищцата безспорно е довела до знанието на работодателя волята си да прекрати трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия, като е приложена материалноправна разпоредба, неуреждаща фактическия състав по заявеното в основанието на исковата молба; при заявено прекратяване на основание влошено здравословно състояние, съдът е следвало да приложи нормите на КТ, отнасящи се до прекратяване на трудов договор поради невъзможност работникът или служителят да изпълнява възложената му работа; ищцата е следвало да уведоми работодателя за невъзможността си да изпълнява трудовите си задължения, като се проведе процедура по трудоустрояване със съответните й последици. Според касатора, съдът е следвало да приеме, че не е било налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение с Н., тъй като няма предписание

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари