Определение №60528/25.06.2021 по дело №937/2021


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:
Велислав Павков, Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 937 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез юрисконсулт К. Г. против решение № 12237/03.11.2020 г. по в.гр.д. № 533/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6246/23.08.2019 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 9055/2018 г. в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на В. М. Й. на основание чл.50 ЗП вр. чл.8, ал.3 ЗП сумата от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпил на 5.05.2016 г. в 8,25 ч. инцидент в [населено място], на спирката на [улица], при слизане от трамвай № 10– стъпване в дупка на пътното платно, при което последвало счупване двуглезенно на десния глезен и сумата от 1 321,27 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от инцидента, заедно със законната лихва върху главниците от 5.05.2016 г. до окончателното изплащане.

Мотиви

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът – ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.52 ЗЗД, на процесуалния закон, както и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че в конкретния случай инцидентът не е в резултат на неизправността на пътната настилка, а в резултат на подхлъзване от пострадалата при слизане от трамвая. На следващо място се поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано по размер и не е съобразено с конкретно получените увреждания и с практиката на съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при подобни увреждания.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК единственият въпрос, който се поставя е за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД, като се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на ППВС № 4/23.12.2968 г. и на практика на ВКС, обективирана в решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 2269/2014 г. на IV г.о. и решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 419/2012 г. на IV г.о., според която при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като съдилищата са длъжни в мотивите си да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, а размерът на дължимото обезщетение според законовия критерия за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които има пряко значение за размера на предявения иск-продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно-медицинската прогноза за неговото развитие.

Насрещната страна - В. М. Й., чрез адв. Ч., в отговора на жалбата заявява, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа неоснователност на доводите за неправилност, изложени в касационната жалба.

За да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която исковете са уважени, при посочена от въззивния съд правилна правна квалификация на същите – по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, последният е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ ангажиране отговорността на възложителя на работата за вреди,

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари