Определение №60525/25.06.2021 по дело №668/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60525

    София, 25.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 668 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационната жалба на Р. В. Г. и Г. В. Г. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. В. С., против решение № 1143 от 11 февруари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 12434/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № 232402 от 8 октомври 2017 г., постановено по гр.д. № 45878/2013 г. по описа на районния съд в гр. София], в частта му, с която е признато за установено по заявеното от В. К. П. оспорване истинността на документи, че представените по делото от В. Г. Г., заместен от законните си наследници Р. и Г. Г., разписка от м. май 2013 г. и разписка № 8 от 10.01.2011 г. са неистински документи, и те са изключени от доказателствения материал, Г. и Р. В. Г. са осъдени да заплатят на В. П. сумата от 8200 лева дължима наемна цена за периода м. март 2010 г. – м. юли 2011 г. по силата на договор от 03.07.2008 г. за отдаване под наем на жилище в [населено място], ведно с мораторна лихва от 2511,24 лева за периода 06.03.2010 г.-05.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска.

    В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано. Според касаторите, решението е недопустимо, защото е очертана неправилна правна квалификация от двете инстанции – съдилищата приемат, че спорът касае неплатени месечни наемни вноски за определен период, а първата инстанция приема, че е налице признание, респ. продължен договор за наем съобразно разпоредбата на чл. 236 ЗЗД, поради което и двете инстанции са се произнесли по непредявен иск. Въззивният съд неправилно е приел, че е налице валидна облигационна връзка, без да изследва прекратен ли е договорът за наем, сключен през 2008 г., както и въз основа на какви доказателства и чрез какви доказателствени средства е установено това; договорът е сключен между наследодателя на касаторите и ищцата за срок от три години, а в специална клауза е прието, че договорът се прекратява при изтичането на срока или чрез постигане на двустранно съгласие, постигнато в тримесечен срок преди изтичането му; позовавайки се на гласни доказателства, съдът приема, че договорът е продължен. Без отговор са останали въпросите по направеното възражение за погасителна давност, въз основа на какви доказателства и чрез какви доказателствени средства е установена основателността на претенцията, взаимовръзката между наличието на облигационна връзка, респ. последиците от нейното прекратяване, и претенцията на отпаднало основание. Прекъсването на давността е предвидено само в определени случаи, измежду които е признание на дълга, направено в рамките на давностния срок и до кредитора, както и да се отнася до самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които то произтича; в настоящия случай доказателства в тази насока няма. При препращането към мотивите на първата инстанция не е съобразено, че не е установено продължаване на договора за наем, и в коя от хипотезите на чл. 236 ЗЗД е то. Като необоснован и незаконосъобразен е посочен изводът на съда, че е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност, поради което не е уважено направеното възражение за погасяване по давност. В нарушение на процесуалните правила съдът е ценил свидетелските показания само на свидетел на ищцовата страна. Съдилищата не са посочили защо мораторна лихва се дължи при липса

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари