Определение №60522/24.06.2021 по дело №478/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    6

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60522

    гр. София, 24.06.2021 г.

    Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

    ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

    като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова

    гр. дело № 478 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба вх.№ 72979/25.08.2020 г., подадена от Община Божурище, чрез адвокат Д. Д., срещу решение № 1205 от 12.06.2020 г. по в.гр.д.№ 4140/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е потвърдено решение № 227 от 21.06.2019 г. по гр.д.№ 468/2018 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която ответникът Община Божурище е осъден да заплати на наследниците на М. И. А., починал на 03.03.2019 г. – С. П. А., И. М. А. и Ю. М. И. на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД сумата 33 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наследодателя им М. И. А., вследствие на ухапване от безстопанствено куче на 31.05.2017 г. в [населено място] и падане на земята, при което е счупена лявата бедрена кост в горния край.

    Жалбоподателят Община Божурище поддържа основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

    В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди въз основа на въведените с въззивната жалба оплаквания всички относими и релевирани своевременно възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК във връзка с чл.269 ГПК; 2. При определяне на размера на присъденото обезщетение следва ли да се вземат предвид наведените от въззивника възражения за липса на доказателства за интензитет на причинените болки и страдания и следва ли съдът да отчете в определянето на размера всички съпътстващи хронични заболявания и възраст и какво отражение имат същите при периода на възстановяване.

    Твърди се разрешаване на първия въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр.д.№ 1068/2017 г. на ВКС, ІV г.о. по чл.290 ГПК, а на втория въпрос – в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 96 от 29.06.2015 г. по търг.д.№ 2461/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по търг.д.№ 35/2009 г. на ВКС, ІІ т.о, и решение № 159 от 24.11.2010 г. по търг.д.№ 1117/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., всички по чл.290 ГПК.

    Ответниците по касационната жалба С. П. А., И. М. А. и Ю. М. А., в писмен отговор, чрез адв. А. Д. са изразили становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.

    Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

    За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

    От събраните по делото доказателства е прието за установено, че на 31.05.2017 г., около 19 ч., в непосредствена близост до НЧ „Х. Б.“, [населено място], първоначалният ищец М. И. А. е бил нападнат от безстопанствени кучета. Захапан за подбедрицата на десния крак, загубил равновесие и паднал на земята, при което получил счупване на лявата бедрена кост в горния край. М. И. А. е бил транспортиран и приет за лечение УМБАЛ „Софиямед“ с диагноза счупване на лявата бедрена кост в горния край. На дясната подбедрица е констатирана разкъсно-контузна рана от ухапването с размери около 10 см. На 01.06.2017 г. ищецът е опериран, като е извършена репозиция на фрактурата и

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари